Евдокия Манева пред novini.bg: София е мръсен град и това се вижда от всеки, който има чувствителност към хигиената

За съжаление не може да се очаква, че общината ще получи адекватна помощ от МОСВ. Там проблематиката с отпадъците е напълно занемарена, при това съзнателно.

На второ място изключително ниското качество на произвеждания RDF и невъзможността да бъде продаден за гориво, каквото е предназначението на продукцията на завода. Но даже и да се постигне добро качество на RDF, изобщо не е решен въпросът къде ще се оползотворява енергийно и икономически изгодно. Освен неспазването на технологията има и редица други нарушения и проблеми, които бързо трябва да бъдат идентифицирани и отстранени. Не е завършен и цикълът на управление, защото липсва елементът на термично третиране на продукцията на завода - тема спорна, конфликтна, но също неотложна.

На първо място трябва спешно да се отстранят пропуските при проектирането и изграждането на завода. Поради сериозни дефицити, свързани с т.н. резервираност, ремонтодостъпност и др., технологичният процес е изключително уязвим и всяка авария води да продължително прекъсване на производствения процес, което е недопустимо за такъв голям град.

На трето място - незначителният дял на разделно събрания отпадък, което многократно натоварва сепариращата инсталация на завода. И най-важното - липса на цялостна визия и технология за интегрирано управление на отпадъците в града с всички технологични и организационни елементи, с етапите на развитие и допълване, с необходимите ресурси и участие на гражданите.Такава нямаше, по всичко личи, че скоро няма да има. Не е нормално да очакваме за няколко месеца да се свърши пропусканото с години, но поне трябва да има професионално говорене и знаци, че има яснота какво предстои.

Евдокия Манева е бившата министърка на МОСВ /в кабинета на Иван Костов 1997г. - 2001г./, зам.-министър и депутат. В сферата на екологията, на опазването на околната среда, тя е един от най-уважаваните и ценени специалисти у нас години наред. Говорим си с нея за чистотата в София и страната и мерило ли е тя за културата на българите, в частност на софиянци. За завода за отпадъци в столицата, за МОСВ и за това защо контролът абдикира от своите задължения.

В тази сфера се фокусират огромни интереси на бизнеса, сферите на влияние са разпределени и блатото не се помръдва.

И община, която не познава задълженията си , а и като че ли никога не е имала желание да се захване професионално с този многоаспектен и сложен проблем. При нито едно ръководство. Професионалисти са попадали за кратко в съответните специализирани звена и много бързо са били отстранявани или сами са напускали. И така години наред с аварийни мерки, налудничави решения с много пари, протести, спекулации и заблуди, които ни доведоха до нова кризисна ситуация. За съжаление отново личи, че няма готовност за решаване на проблемите. Първата работа на новия стар директор, който вече се е упражнявал в ръководствата на завода за отпадъци, е да съобщи кой какви заплати е взимал и какви далавери са ставали, вместо първата му работа да е да предложи решения, при това не само във функционирането на завода, а изобщо за цялата система на отпадъците в града, която предопределя и крайният резултат. Този факт подсказва, че спешно трябва да си търси професионален отговорен екип, който да се захване с многобройните проблеми, а те наистина са много, напълно реални и без никакво преувеличение - не търпят отлагане.

Информацията за надвисналата над столицата криза с отпадъците не е изненада за никого, докосвал се до тази проблематика. Просто сега се даде гласност за някои от проблемите, поради смяна на управлението на общината. София е мръсен град и това се вижда от всеки, който има чувствителност към хигиената. Мръсни улици, незаконни безразборни малки сметища в покрайнините, препълнени кофи,

Например, да знаят, че ако събират разделно, една голяма част от отпадъка изобщо няма да достига до завода, а ще бъде преработен и оползотворен по отделна технология. В резултат разходите на общината ще са по-ниски. Вместо това битува мнението, че всичко отива на едно място и изобщо не си струва да се полагат усилия за разделянето му.Те пак ни лъжат, е дежурното безмозъчно оправдание.. И никой не опровергава това твърдение. А истината е, че разделно събраните отпадъци отиват на едно място и се подлагат на сепариране, но не с общия битов отпадък, а на съвсем други площадки, собственост на фирмите, които оперират с опаковки от хартия, стъкло, пластмаса. Когато таксата смет се обвърже с количеството битов отпадък, генериран от едно семейство, тогава интересът да се разделя отпадъка ще има конкретни икономически измерения и целта на заниманието частично разбрана. Разбира се ще трябва да се завиши и контролът, за да не се изхвърля общия отпадък в съдовете за разделно събиране. Има много ефективни решения за битовите отпадъци в редица европейски страни, които са обвързали икономиката на управлението на отпадъците с осъзнаването на различните и многопосочни ползи за околната среда и хората и убеждението, че чистотата е една от най-важните характеристики за културата на населението на един град. Не е лесно. Но трябва да се действа бързо и професионално , ако наистина има желание за промяна.

Но може би е най-трудно, защото е въпрос на култура, на манталитет, на вътрешна потребност около теб да е чисто. Не се прави ни най- малко усилие за промяна на ориенталското безхаберие. В областта на отпадъците има много проблеми и интереси, отпадъкът е ресурс, понякога много скъп, има много пари, в т.ч. европейски, много хитруване и преоразмеряване , „надуване“ на обемите при инвестиционните проекти, за да се вземат повече безвъзмездни пари, без мисъл кой след това ще експлоатира и поддържа тези мастодонти. Бездна от натрупани нарушения има в дейността на фирмите, които събират, оползотворяват, рециклират различни видове отпадъци-опаковки, гуми, масла, МПС и др. Но една от най-важните теми остават битовите отпадъци и ролята на общините. А тази роля е водеща и решаваща.

РИОСВ отдавна са забравили, че са контролни органи, движение има само, ако са получили конкретна задача. И резултатите са налице. Най-елементарните неща , за които години назад имаше постижения, сега са занемарени. Всички крайпътни канавки и отбивки тънат в боклуци. Жриците на любовта се подпират на оцелели от миналото съдове за отпадъци, които никой отдавна не прибира. Когато приближавате което и да е населено място най-напред минавате край купчини със строителни и други отпадъци. И никой не предприема нищо и спокойно минава без да забелязва мръсотията. Не преувеличавам и не рисувам измислени картини. Наскоро пътувах до Ст.Загора. Прекрасен град, с чист и уреден център, с интересни културни мероприятия. Но около него –ореол от боклуци. На отиване по 30 км.отклонение от магистралата-канавки пълни с найлонови пликчета,хартии и др.отпадъци и тук- там по-големи камари неорганизирани сметища. На връщане през Чирпан, същата картина, с добавка пътуване край ромската махала и невъобразимата мръсотия. Цари спокойствие. Мръсотията не прави впечатление на никого. Така е навсякъде. Спорадично някой се сеща, че трябва да се поразчисти и се организира акция, широко отразена в медиите, а на другия ден същото.

Ще маркирам само малка част от тях.