„Бях сложила бебето на дивана, за да си гризе хлебче. То обаче се обърна и си удари главичката в масата. Гушнах го веднага, но започна да се дави. Първата ми мисъл беше, че се дави с хляб. После видях, че няма как да е хляб, защото хлябът е на другия край на дивана. Започнахме да я тупаме по гръбчето – нищо не излезе. В един момент спря да се дави, но дишаше тежко и отделяше много секрети. Бързо отидохме в Спешното отделение в Елин Пелин, където живеем. Докторът я преслуша и каза, че белият дроб е чист, но за всеки случай ни посъветва да се консултираме с педиатър.“, спомня си началото на кошмара младата майка, която е стоматолог по професия. И така отиват в първата болница, след това във втора, посещават и личния лекар на момиченцето. Навсякъде лекарите правят кръвни изследвания, рентгенография на бял дроб, но не успяват да установят причината, дори се усъмняват, че може бебето да е заразено с Ковид. Започват лечение за инфекция. Момиченцето обаче подържа температура, продължава да отделя секрети и става все по-отпуснато и отпаднало. „През цялото време превъртах в главата си възможните причини и изведнъж, сякаш Господ ми подсказа, сетих се да я заведем и на УНГ специалист. До този момент, предвид факта, че е бебе, се бяхме консултирали само с педиатри“, спомня си майката.