Александър Симов: Телевизията е антисоциологическа - тя рядко има истински досег с реалността

Аз пък смятам, че създателите на новия "Биг Брадър" очевидно са нацелили точно в десетката българската национална душа и постигнаха катастрофично търсения от тях ефект.

А в България любимият национален спорт е да сме обидени, оскърбени и ужасени от нещо, което не пасва на нашия индивидуален поглед към света.

Днес всеки втори статус е за "Биг брадър" - мисията е успешно завършена. Риалити телевизията не е отражение на реалния живот. Тя е само илюзия за това.

Разликата е между небето и земята. Дори и дебеланата с прашки в реалния си живот вероятно има добри мигове и смислени преживявания.

От екрана на телевизора тя става единствено и само карикатура, отражение във възможно най-кривите огледала във вселената - телевизионните камери и адът на скандализираното обществено мнение.

Не знам защо и кой е сметнал, че "Биг брадър" трябва да е социологически разрез на обществото, който да обобщава всичките му пластове.

Телевизията в нейния съвременен вид е антисоциологическа - тя източник на съвсем различна идеология, която рядко има истински досег с реалността. Тя е фрийк-шоу, която налага крайностите като норма.

И това обхваща всичко - от отразяването на политическите процеси по света до събирането на шепа циркови екзотики в една къща и превръщането им в снаряд срещу съзнанието на зрителя.

Ги Дебор има една великолепна книга "Общество на спектакъла", впечатляващ марксистки анализ, която е писана в далечната 1967 година.

Това е някакъв пелевински кошмар, свръхреалност от която не е ясно дали може да се избяга заради нейната тоталност. Дали ще критикуваш или гледаш е практически едно и също...

Дано революцията един ден да е истински отговор на този проблем.

Надявам се.

Заглавието е на редактора

Коментар на Александър Симов, известен журналист, блогър и политик от БСП. Той е избиран за народен представител в съставите на XLIV, XLV, XLVI и XLVII народно събрание.

Спектакълът в неговия съвременен вид е капиталистически инструмент за унификация на обществото, връх на консуматорството в мисълта над идеята за автентичен духовен живот. И най-лошото е, че в този спектакъл дори и неговата критика всъщност става част от машината на властта и производство на образи.