С присъда от 01.10.2024 г. по НОХД № 1234/2022 г. Софийски градски съд (СГС) призна подсъдим за виновен в това, че на 20.06.2021 г. като български гражданин излязъл през границата на страната през ГКПП „Малко Търново“ с цел да участва в престъпление по ал. 1 на чл. 108а от НК, а именно по чл. 115 (убийство) и чл. 128 (тежка телесна повреда) от НК, включително и срещу друга държава – Сирия, с цел да създаде смут и страх в населението – престъпление по чл. 108а, ал. 6, вр. ал. 1 НК.
В хода на досъдебното производство подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Преди внасяне на делото в съда мярката му е била изменена в домашен арест, която търпял и към момента на постановяване на присъдата.
Обвинителният акт е внесен в съда от Специализирана прокуратура (закрита) на 05.04.2022 г. след проведено разследване от следовател.
Присъдата на СГС не е окончателна и подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски апелативен съд, съобщават от пресцентъра на СГП.
Според обвинението подсъдимият живеел заедно с майка си, баща си и сестра си в България, където завършил и средното си образование. Като дете се занимавал със спорт, сред приятелите си бил общителен, но с родителите си споделял рядко.
Съдът е наложил на подсъдимия наказание 7 години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.
В един момент подсъдимият започнал да организира пътуване към Република Турция, обсебен от идеята да помага на хората в Сирия. На 14.06.2021 г. закупил билет, като обяснил на свой приятел, че пътуването му било финансирано от друго лице. Извадил си и нов международен паспорт. Преди да замине подсъдимият оставил на свой приятел саморъчно написано на турски език писмо до родителите му със заръка да им бъде предадено три дни след като замине. В него заявявал намерението си да се присъедини към терористична организация, за да помага на нуждаещите се в борбата срещу „неверниците“.
В нощта между 19 и 20 юни 2021 г. в 00,32 часа подсъдимият, пътувайки с автобус, напуснал пределите на Република България в посока Република Турция през ГКПП „Малко Търново“ и около 04,00-04,30 ч. пристигнал в гр. Истанбул. Там потърсил джамия и място, откъдето може да хване автобус до гр. Хатай, който е в близост до границата със Сирия. Целта му била да се присъедини към терористична организация и да извършва джихад така, както бил описал в писмото.
Малко след като се върнал в България при семейството си, близките на подсъдимия забелязали промяната в поведението му. Той променил външния вид, начина си на хранене и ежедневните си навици. Затварял се в стаята си, където се молел по цял ден, използвайки молитвено килимче с неговото име и четял мюсюлманска религиозна литература, говорел, че много хора в Турция имали нужда от помощ, пеел религиозни песни. В социалните мрежи контактувал с много ислямисти и споделял клипове на хора с качулки, оръжия и хора с униформи, изпращал снимки на воюващи хора, клипове, свързани със Сирия и споделял желание да участва в боевете там. Поведението на подсъдимия ставало повод за семейни разправии, което го принуждавало да напуска дома си и да отива при приятели, с които разговарял основно на тема религия. Той изразявал привързаност към джихад и негативно мнение спрямо повечето хора, които според него били „неверници“.
На 29.06.2021 г. родителите на младия мъж заминали за Турция и разказали всичко на местните полицейски власти. Подсъдимият бил установен и настанен в репатрационен център в гр. Хатай поради „нарушаване на забранена военна зона“, за което били уведомени българските власти. На 10.08.2021 г. подсъдимият бил предаден от турските на българските власти на ГКПП „Малко Търново“.
От съдържанието на писмото ставало ясно, че подсъдимият е религиозно радикализиран, че изборът му е личен и е взел решението си, за да служи на Аллах, както и че това не е саможертва, а дълг. Написал още, че отива в Рая, че ще се присъедини към армията на Бога, отправял призив към родителите си да не го мислят и заявявал, че ще бъде добре.
Постепенно се радикализирал до степен да възприема повечето хора като „неверници“. Споделял пред приятелите си желание да отиде в Сирия и да се включи в редиците на терористични организации, където щял да помага на хората, на жените и децата, заедно с групировки на мъжете в Сирия и да воюва с оръжие срещу „неверниците“.
През м. март 2020 г., когато бил на 20 години, подсъдимият заминал във Франция при вуйчо си. Известно време живеел при него, но общували рядко. Сам си намерил работа като общ строителен работник. Там той установил контакти с екстремистки настроени лица и попаднал в среда, която оказала радикално въздействие върху него. В продължение на няколко месеца живеел извън дома на вуйчо си при приятели.
След заминаването на подсъдимия в Турция баща му се свързал чрез социална мрежа с лице, на което открил, че синът му изпращал пари. Лицето отрекло да познава подсъдимия, а после изпратило на баща му снимка, пишейки, че са на почивка. След това изтрило чата. Подсъдимият се свързал чрез друга социална мрежа с майка си и ѝ казал, че е в Сирия, след което преустановил комуникацията с нея.
Започнал да изучава исляма, да се интересува от религиозна литература и да слуша проповеди в интернет. Получавал книги на религиозна тематика на турски, английски и френски език от свои приятели в Република Турция, с които поддържал връзка чрез социалните мрежи.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)