Властта погна индустрията за стари задължения с изтекла давност

Какви са фактите по случая?

Какво се случва?

Предстои да видим.

В началото на есента редица заводи от енергоемката индустрия бяха сюрпризирани с уведомления от директора на Изпълнителната агенция за опазване на околната среда, съобщава БНТ.

А и се повдига въпросът – кое налага в „на тъмно“ и в 12 без 5 държавата да се сеща за задължения с отдавна изтекла давност и то при положение, че наличието им досега в годините назад никога не е било пречка за отпускане на описаните безплатни квоти. Налага се и още едно питане – по този начин ли ще връзваме държавния бюджет в седмиците непосредствено преди неговото публично представяне. МОСВ и зависещите от нея бизнеси ли се оказаха последните стожери за изпълнение на приходната част в държавната хазна? И последният реторичен въпрос, идващ от самосебе си – да не се наложи заради бълха да горим черга? Което по стар български обичай сме правили многократно.

Административната непоследователност и липсата на предвидимост нарушават основни принципи на отношенията между бизнеса и администрацията. Писмата, които предприятията получават, не са съпроводени с възможност за възражение или обяснение. Тази радикална смяна на правилата се осъществява заобиколно – чрез „уведомления“ – което затруднява упражняването на правото им на защита. Оказва се, че с тези писма от по половин страница държавата отнема от родните предприятия, които са гръбнакът на нашата икономика и основен източник на приходи във фиска, отпуснатите от ЕС безплатни квоти. В резултат българската индустрия е принудена да закупи квоти на борсовия пазар на текущи цени, водещо до огромни финансови загуби. Освен това, ако заводите не успеят да осигурят необходимите квоти, ги грозят глоби в размер от 200 лева на тон въглероден диоксид. С други думи финансовата санкция би възлизала на милиони (в някои случаи десетки).

Българските участници в този европейски модел за търговия с емисии са посочени поименно в национална таблица, валидна за 5-годишен период, изготвена от министъра на околната среда и водите и изпратена на Европейската комисия. В таблицата всеки оператор е включен с полагащия му се брой безплатни квоти, които следва да му бъдат отпуснати. Въз основа на това разпределение всяко предприятие прогнозира колко квоти ще е необходимо да закупи на борсовия пазар, за да допълни необходимото количество за предаване в регистъра. Така бизнесът предвижда разходите и регулира поведението си кога и от кого да закупи квотите, за да постигне оптимални цени.

Де факто проблемът отново произтича от бездействието на държавната администрация. През последните 10 години тези стари задължения не са пречка за разпределението на квотите, но внезапно се превъръщат в основание за отказ. Това създава риск от правни спорове с Европейската комисия, тъй като България рискува да загуби безплатните квоти не само за 2024 година, но и за целия период до 2030 г. – докато всички други европейски предприятия продължават да ги получават.

За съжаление за пореден път се налага съмнението, че държавата вместо майка често е мащеха за своя бизнес. Този, от когото зависят не само заплатите на неговите служители, но и пенсиите на нашите родители, социалните плащания за съгражданите ни в неравностойно положение, лечението в родните болници и обучението в българските училища.

Задължение на всеки оператор с разрешително за емисии на парникови газове (циментови заводи, дървообработващи, керамични, стъкларски предприятия и др.) е да верифицира количеството газове, които е изпуснал в атмосферата и срещу това да отчете определен брой квоти. За целта Европейскaта комисия всяка година отпуска и безплатни емисионни квоти на предприятията. По този начин насърчава модернизацията им и намаляването на количеството парникови газове, замърсяващи околната среда.

Кзусът възниква, когато през септември тази година, малко преди изтичането на крайния срок за предаване на квотите в националния регистър, предприятията получават писма, в които им е съобщено, че заради стари задължения (някои датиращи още от 2012 г.) ще бъдат лишени от полагащите им се безплатни квоти. Досега тези задължения не са пречка за разпределението на квотите, а в много случаи предприятията дори не знаят за тяхното съществуване. Въпреки че солидна част от тези дългове са погасени по давност, държавата изненадващо решава да ги активира и да блокира получаването на квоти.

Неслучайно предвидимостта е въздигната в основен принцип на регулиране на отношенията на администрацията с гражданите и организациите (чл. 13 от Административно-процесуалния кодекс). А в случая гореописаната промяна е предприета в последния момент, без преди това да е подходящо съобщена и разяснена. За целта не са използвани дори сайтовете на компетентните органи.

С поредица от писма предприятията са поставени пред свършен факт, че поради стари задължения няма да получат полагащите им се безплатни емисионни квоти, отпускани от Европейския съюз. Писмата датират от септември т.г. - непосредствено преди изтичането на законовия краен срок до 30 септември за предаване на емисионни квоти към националния регистър, поддържан от Изпълнителната агенция по околна среда.

Тази ситуация представлява сериозна заплаха за българската индустрия, оставена без подкрепа в конкурентната среда на европейския пазар. Действията на Изпълнителната агенция за опазване на околната среда може да доведат до крупни и непоправими щети както за предприятията, така и за държавния бюджет, ако се стигне до изплащане на солидни обезщетения за незаконосъобразни действия (от дела по Закона за отговорност на държавата). Реален е рискът за понасяне на колосални вреди от дружествата – фалити, освобождаване на персонал, нереализиране на значителни инвестиции и нови работни места. Освен това за пореден път се създава недоверие в стопанските оператори, че държавата е ангажирана да създава стабилни и предвидими условия за развитие на бизнес в България.