Фигура в сянка, тясно свързана с Иран: Кой е Хасан Насрала – убитият лидер на „Хизбула“?

„Хората се развиват. Целият свят се промени през последните 24 години. Ливан се промени. Световният ред се промени“, заявява в този момент Насрала.

Израелската армия заяви, че Хасан Насрала повече няма да тероризира света и по този начин обяви смъртта му. Съобщава се, че той е бил мишена на въздушния удар в Бейрут в петък.

В последната си реч Насрала обвинява Израел за взривяването на хиляди пейджъри и радиостанции, използвани от членове на „Хизбула“, при което загиват 39 души, а хиляди други са ранени.

Днес групировката е главна сила в ливанската политика, основен доставчик на здравни, образователни и социални услуги и ключов инструмент към стремежа на подкрепящия я Иран за регионално надмощие.

До 2006 г. цари относително спокойствие, когато бойци на „Хизбула“ извършват трансгранично нападение, при което са убити осем израелски войници, а други двама са отвлечени, което предизвиква масиран израелски отговор.

Израелските сили за отбрана отвръщат с въздушни удари и танков и артилерийски огън срещу позиции на „Хизбула“ в Ливан.

Ливанските сунитски лидери обвиняват „Хизбула“, че е въвлякла страната във войната в Сирия, и напрежението между религиозните общности рязко се влошава.

Лидер на ливанската шиитска терористична организация „Хизбула“, Насрала е една от най-известните и влиятелни фигури в Близкия изток.

Лидерът на организацията заявява, че Тел Авив е „преминал всички червени линии“ и признава, че групировката е понесла „безпрецедентен удар“.

Малко след това Израел рязко увеличава атаките срещу „Хизбула“, като започва вълни от бомбардировки, при които загиват близо 800 души. Размяната на удари продължава и до днес.

На 8 октомври 2023 г. – ден след безпрецедентната атака срещу Израел от бойци на „Хамас“, която разпалва войната в Газа, напрежението между „Хизбула“ и Тел Авив се изостря.

Насрала ръководи и война с ниска интензивност с израелските сили, която завършва с изтеглянето им от Южен Ливан през 2000 г., въпреки че претърпява лична загуба, когато най-големият му син Хади е убит при престрелка с израелските войски.

От години той не се е появявал публично поради опасения, че ще бъде убит от Израел, пише Би Би Си.

Под ръководството на Насрала, „Хизбула“ помага за обучението на бойци от палестинската въоръжена групировка „Хамас“, както и на милиции в Ирак и Йемен, и получава ракети и снаряди от Иран, за да ги използва срещу Израел.

През 2019 г. дълбоката икономическа криза в Ливан предизвика масови протести срещу политическия елит, който отдавна е обвиняван в корупция, разхищение, лошо управление и небрежност.

Присъединява се към движението „Амал“, тогава шиитска милиция, след като през 1975 г. Ливан изпада в гражданска война.

Първоначално Насрала изразява съпричастност към призивите за реформи, но отношението му се променя, когато протестиращите започват да настояват за цялостно преразглеждане на политическата система.

Роден през 1960 г., Хасан Насрала израства в източния квартал Бурж Хамуд в Бейрут, където баща му Абдул Карим има малък магазин за зеленчуци. Той е най-големият от девет деца.

Терористичната групировка изстрелва повече от 8000 ракети по Северен Израел и окупираните от Израел Голански възвишения, както и противотанкови ракети по бронирани превозни средства и атакува военни цели с безпилотни самолети с експлозиви.

Той ръководи еволюцията на „Хизбула“ от милиция, създадена за борба с израелските войски, окупирали Ливан, във военна сила, по-силна от ливанската армия.

Фигура в сянка, тясно свързана с Иран, Хасан Насрала изиграва ключова роля в превръщането на „Хизбула“ в политическа и военна сила, каквато е днес, и остава почитан от поддръжниците на групировката.

Хасан Насрала се издига в редиците на „Хизбула“, докато организацията се разраства. Той разказва, че след като е служил като боец, е станал неин директор в Баалбек, после в целия регион Бекаа, а след това и в Бейрут.

Четири години по-късно той обявява, че „Хизбула“ навлиза в „напълно нова фаза“ на своето съществуване, като изпраща бойци в Сирия, за да помогне на подкрепяния от Иран съюзник, президента Башар Асад, да потуши бунта.

В знак на солидарност с палестинците „Хизбула“ обстрелва израелски позиции. В реч през ноември Насрала заявява, че нападението на „Хамас“ е било „100 % палестинско както по отношение на решението, така и на изпълнението“, но че стрелбата между неговата групировка и Израел е „много важна и значима“.

Едно от първите действия на Насрала е да отвърне на убийството на Мусави. Той нарежда ракетни атаки в Северен Израел, при които загива момиче, израелски служител по сигурността в израелското посолство в Турция е убит от кола бомба, а атентатор самоубиец нанася удар по израелското посолство в Буенос Айрес, Аржентина, при който загиват 29 души.

Израелски военни самолети бомбардират крепости на Хизбула в южната част на страната и в южните предградия на Бейрут, а „Хизбула“ изстрелва около 4000 ракети към Израел. По време на 34-дневния конфликт загиват повече от 1125 ливанци, повечето от които цивилни, както и 119 израелски войници и 45 цивилни.

Новата групировка „Ислямски амал“ получава значителна военна и организационна подкрепа от иранската Революционна гвардия, базирана в долината Бекаа, и се превръща в най-значимата и ефективна от шиитските милиции, които по-късно формират „Хизбула“.

През 1985 г. „Хизбула“ официално обявява създаването си, като публикува „отворено писмо“, в което САЩ и Съветският съюз се определят като основни врагове на исляма и се призовава за „заличаване“ на Израел, който според нея окупира мюсюлмански земи.

През 2009 г. Насрала издава нов политически манифест, който има за цел да подчертае „политическата визия“ на „Хизбула“. В него отпада позоваването на Ислямска република, което се съдържа в документа от 1985 г., но се запазва твърдата позиция срещу Израел и САЩ и се повтаря, че „Хизбула“ трябва да запази оръжията си въпреки резолюцията на ООН, която ги забранява в Южен Ливан.

След изтеглянето Насрала обявява, че „Хизбула“ е постигнала първата арабска победа срещу Израел. Той също така обещава, че шиитската групировка няма да се разоръжи, като заявява, че смята, че „цялата ливанска територия трябва да бъде възстановена“, включително района на Фермите на Шабаа.

След кратък престой в иракския свещен град Наджаф, където посещава шиитска семинария, той се присъединява отново към „Амал“, преди заедно с други да се отдели от движението през 1982 г. – малко след като Израел нахлува в Ливан в отговор на нападенията на палестински бойци.