Осем пожара са възникнали в трите национални парка тази година, засегнати са 3708 дка площ

В НП „Пирин“ възникват два пожара в началото на август и септември, като опожарената площ не е голяма, информират от ведомството.

Осем пожара са регистрирани тази години в трите национални парка (НП) – „Рила“, „Централен Балкан“ и „Пирин“. Те са засегнали обща площ от 3708,4 дка. Това съобщиха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), предаде БТА.

В началото на февруари т.г. е първият пожар, регистриран в един от трите национални парка. Той възниква в местността Климаш в НП „Централен Балкан“, а в гасенето му участват служители на дирекцията на националния парк, пожарникари и доброволци. Опожарената площ е 303 дка. През юли има нов пожар – в местността Джафар дере, за който се е наложило да се потърси помощта на военнослужещи с летателна техника. Опожарената площ е 850 дка. Пожар в резултат на паднала мълния се случва през август в местността Манастирчето. Той е потушен още на същия ден от падналия проливен дъжд, като засегнатата площ е 47,1 дка.

Възникващите във високопланинската част пожари имат дългосрочно унищожително въздействие, защото възстановителните процеси в тези територии протичат в рамките на десетилетия, а на някои терени уврежданията са трудно обратими. При низов тип пожари обгорелият почвен слой, мъртвата горска покривка, изгорелите тревни и храстови видове, както и различните мъхове ще се възстановят по естествен начин на следващата година след пожара, обясняват експертите.

Задължително е да бъдат залесени опожарените места, заяви през юли служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров в коментар за БТА относно последиците от пожарите. Основно пожарите са причинени от глобално засушаване и високите температури, посочи той. И напомни, че трябва да се внимава и за човешката дейности.

Засегнати или унищожени са дървесни, храстови и тревни видове, които служат за укрития и хранителна база на бозайници, птици и влечуги, посочват от ведомството. В зависимост от местоположението, вида и мащаба на пожарите, са засегнати и увредени различни типове природни местообитания и местообитания на видове, които са предмет на опазване в границите на националните паркове, респективно в защитените зони от мрежата „Натура 2000“, отбелязват също от МОСВ. Такива са Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори, Букови гори, Мизийски гори от обикновена ела, както и местообитания на кафява мечка, дива коза, вълк, благороден елен, сърна, дива свиня, заек, костенурка и др., уточняват от Министерството.

От МОСВ потвърдиха за БТА, че на територията на цялата страна и в границите на националните паркове се забелязва негативно въздействие в резултат от повишението на температурите през 2024 г. По данни на експертите от дирекциите на националните паркове се наблюдават намалени дебити на основните реки, частично до пълно пресъхване на по-малките притоци на тези реки, на езера и водоеми, преждевременно прекратена вегетация на част от дървесните видове в по-ниските части на планините и предимно в южните им части и др., казват от ведомството. „На този етап не е напълно изяснено въздействието на температурните промени и в частност горещините върху засушаването на площи от защитени територии, вкл. националните паркове“, коментират още от МОСВ и добавят, че не разполагат „с конкретни научни данни от измервания и анализи за наличието на места, засегнати от засушаване“.

От МОСВ уверяват, че се работи по няколко направления за превенция срещу пожарите. Повишаване капацитета на служителите на дирекциите на националните паркове, в т.ч. обучения, инструктажи, закупуване на специализирано оборудване, е една от мерките. Повишаване на информираността за участие и реакция, сигнализиране и евакуация на гражданите е друго приоритетно направление. МОСВ акцентира и върху предварителна оценка на състоянието на местообитанията за определяне на степен на пожарната опасност в зависимост от влажността на местообитанията, спецификата на релефа и наличието на горими материали, достъп, източници на вода и др.

Пламъци вследствие на суха мълния обхващат местността Шпаньовица в НП „Рила“ в края на юни. Опожарената площ е само 0,01 дка. Отново в резултат на мълния през август се запалват две дървета – бял бор и смърч, в местността Гроба. Засегнатата площ отново е малка – 0,02 дка. Голям обаче е горският пожар в Байрямица от 23 август, достигащ под билото на Черни връх. Причината за възникването на пожара е суха мълния, а гасенето на пламъците продължава над 20 дни. Освен служители на Дирекция НП „Рила“, са участвали пожарникари, служители на горските стопанства, доброволци, както и военнослужещи с летателна техника. Пожарът е загасен чак на 15 септември, а опожарената площ е около 2500 дка, по данни на МОСВ.

Сред дейностите е и ежегодно изготвяне на оперативни планове за противопожарните мероприятия, както и почистване и периодично обезопасяване на местата за палене на огън, а определени обекти на територията на националните паркове като хижи и заслони се оборудват с противопожарни средства. „Въведена е забрана за оставяне на огъня в огнището без наблюдение и напускане на мястото, без огънят да бъде напълно изгасен, като през настоящата година е въведена пълна забрана за палене на огън на територията на националните паркове“, подчертават още от МОСВ. Във всеки парков участък се организира постоянно всекидневно наблюдение за възникване на пожари с цел навременна реакция и предприемане на действия при необходимост, отбелязват също от ведомството. Ежегодно през пролетния сезон се извършва преглед и профилактика на наличната противопожарна техника.