Тихите стъпки на инфаркта - как да ги чуем навреме

Всички често се питаме “как се стигна дотук”. Какви всъщност са рисковите фактори и поведение за инфаркт?

Как да се грижим за свой близък, прекарал инфаркт?

Какви са стъпките за превенция на инфаркта?

Можем ли да се предпазим от инфаркт, ако знаем за фамилна обремененост?

Първо, какво представлява сърдечният инфаркт - какво се случва в човешкото тяло и какви са възможните последици?

Други рискови фактори, които можем да контролираме, са вредните навици като тютюнопушене, стрес и състояния като високото кръвно налягане, високия холестерол, диабета, затлъстяването и липсата на физическа активност.

Може би най-важното решение, което трябва да вземем за себе си и своето сърце, е воденето на здравословен начин на живот - подходяща диета, редовна физическа активност и отказ от вредни навици.

Можем да ги разделим на два типа - такива, които зависят от нас, и такива, за които просто трябва да знаем и да внимаваме, защото са извън нашия контрол.

На пазара се предлагат специално разработени продукти за тази цел, като например Ацесал Протект 100 mg. Таблетките, в които се предлага, са двойно филмирани и осигуряват стомашна устойчивост, намалявайки риска от стомашно дразнене и кървене.

Обърнахме се към лекари-специалисти и ги попитахме как можем да се грижим най-добре за човек, прекарал инфаркт. Също така как да разпознаем навреме симптомите, какви са рисковите фактори за настъпването му и каква е най-адекватната превенция.

Редовният мониторинг на кръвното налягане, холестерола и нивата на кръвната захар също помага за следене на общото здраве.

Тази година обаче искаме да ви споделим един по-различен поглед - този на хората, които се грижат за близки, прекарали инфаркт. Които ги обичат от сърце и искат да им помогнат да се възстановят от тази травма.

платено съобщение

1 от 5 случаи са така наречените “тихи инфаркти” - без явни симптоми, но с поражения. Каква са явните и най-чести симптоми, за които трябва да следим?

Днес, 29 септември, е световният ден на сърцето. Отбелязваме го всяка година и така си напомняме, че грижата за собственото ни здраве е в наши ръце. Говорим за статистика и превенция, споменаваме неприятни цифри и болести, и си обещаваме, че от утре ще се храним по-добре, ще спортуваме и ще забравим за цигарите.

В живота идва момент, в който ролите се разменят - децата стават възрастни и започват да се грижат за своите родители. И сега, когато те вече имат нужда от нас, връщаме грижата и им помагаме. Знаем колко е трудно да имаш близък, прекарал инфаркт и затова искаме да те подкрепим с няколко съвета. От сърце.

Важно за доброто общо здраве е поддържането на здравословно тегло. То се постига с пълноценно хранене и физическа активност. Да консумираме храна, богата на плодове, зеленчуци, пълнозърнести изделия и полезни мазнини е ключово. Редовно раздвижване, поне 150 минути на седмица, също ще помогнат. След това идват неща като отказ от тютюнопушене и алкохол, намаляване стреса и периодични медицински прегледи за мониторинг на кръвното налягане, холестерола и нивата на захар в кръвта.

Грижата за здравето се предава от поколение на поколение. Да можем да разпознаваме симптомите и да се вслушваме в тялото си, да разбираме както физическото, така и емоционалното си състояние, е важно за всички - както за децата, така и за възрастните. Това са неща, на които са ни научили нашите родители.

Да, при наличие на фамилна обремененост за сърдечно-съдови заболявания, е важно да се предприемат превантивни мерки като консултации с кардиолог и профилактични прегледи, за да се проследи състоянието на сърдечно-съдовата система и да се предприемат действия навреме.

На първо място, лекарският контрол е задължителен. Редовни прегледи при специалист, който да извършва необходимите изследвания и да насочва към рехабилитация - участие в програми за сърдечна рехабилитация, които включват контролирана физическа активност и обучение за здравословен начин на живот. Друг важен елемент, с който можем да помагаме, е да следим за редовния прием на лекарства - тези за контрол на кръвното налягане, холестерола и разреждане на кръвта трябва да се приемат стриктно.

Най-честите симптоми включват тежест и болка в гърдите, болка в лявата ръка и рамо, умора, замаяност, задух, безпокойство (силен страх). Особености в усещанията при някои съпътстващи заболявания, например пациенти с диабет (описаните дотук симптоми може да са съвсем слабо изразени или дори да липсват – инфаркт без болка).

Нашата подкрепа ще изиграе голяма роля и за емоционалната страна. Стресът и депресията са чести след инфаркт, така че е важно да се осигури психическа и емоционална подкрепа. Тя трябва да е съчетана и с промяна в начина на живот. Важно е да насърчаваме здравословното хранене и отказа от вредни навици.

Приемът на ацетилсалицилова киселина също не трябва да се подценява - в ниски дози при пациенти с повишен сърдечно-съдов риск. Приета в концентрация от 100 mg, молекулата намалява способността на тромбоцитите да се слепват и да прилепват към стените на кръвоносните съдове, което значително понижава риска от образуване на опасни кръвни съсиреци и намаляване на вероятността от възникване на остър миокарден инфаркт, исхемичен инсулт и свързаните с тях усложнения.

Рисковите фактори като възраст, пол и фамилна предразположеност не зависят от нас. За съжаление все по-млади хора страдат от сърдечни проблеми и получават инфаркт, но за рутинни прегледи се препоръчват хора над 45 години. Статистически мъжете са тези, които по-често получават инфаркт, но това не означава, че не може да се случи и на жените.

Сърдечният, известен също като миокарден, инфаркт е състояние, при което кръвоснабдяването към част от сърдечния мускул се прекъсва. Това най-често се случва поради запушване на една или повече коронарни артерии, обикновено поради атеросклеротични плаки. Липсата на кръвоснабдяване води до увреждане на сърдечния мускул и ако не се лекува бързо, може да причини необратими физически увреждания, така и емоционални. Затова нашата грижа, внимание и подкрепа са толкова важни, когато наш близък претърпи инфаркт.

Сърцето е един от малкото органи в човешкото тяло, които си мълчат, когато имат проблем. То търпи всички наши емоции, всички наши страхове, напрежение и неразумни решения. То не умее да се пази само и затова ние трябва да се научим да го слушаме и да не го натоварваме с вредните си навици. То тупти, тупти, тупти докато в един миг просто не спре.