Само ако Едип знаеше ... самоизпълняващите се пророчества не са мит

Само ако Едип знаеше!

Бягство от съдбата

Императорът е мъртъв. Да живее императорът!

Самоизпълняващи се пророчества

Някои от самоизпълняващите се пророчества от историята имат очевидна прилика с трагедията на Софокъл. Ето един от най-ярките примери.

Порочният кръг, създаден от самоизпълняващите се пророчества, независимо дали сами на себе си сме ги създали, или сме повярвали на другите, е много сложно да бъде разкъсан.

Самоизпълняващите се пророчества са прекрасен литературен похват, но те не са изключителни единствено за литературата.

Ако се опитваме да предотвратим нещо в бъдеще, ние подсъзнателно започваме да се държим така сякаш това е много вероятно да се случи и така повишаваме шансовете това действително да се случи. Познавайки този модел, вие можете да го използвате в своя полза.

Ако не е възможно напълно да се освободим от този парадокс, то тогава може би трябва да св опитаме да използваме този принцип в наша полза. В експеримент от 1965 г. психолозите Робърт Розентал и Ленор Джейкъбсън са съобщил на учители, че в техните класове са открити надарени деца с много висок IQ показател. Всъщност тези ученици били избрани на случаен принцип. Въпреки това, академичното им представяне се подобрило, очевидно поради факта, че околните изведнъж започнали да се отнасят към тях по-лоялно.

В една гореща пролетна сутрин в Рим император Каракала вече е облякъл състезателните си мантии, когато при него пристига куриер с последните императорски пратки. Скачайки в колесницата, императорът заповядва на дясната си ръка, преторианския префект Макрин, да прегледа писмата и да го информира дали има нещо спешно, когато се върне от състезанията през този ден. На пръв поглед префектът не открива нищо подобно: само няколко писма, описващи подробно държавните дела, които императорът е поверил на своите довереници, и съобщение от оракул, с когото преди това са се свързали, за да попитат боговете дали някой от жителите на империята заговорничи за да свали императора от трона.

В историите на Каракала и Едип можем да се открием примери за това, което социолозите наричат “самоизпълняващи се” пророчества, когато изходът от дадена ситуация зависи от действията на хората, споменати в предсказанието. В единия случай било предсказано, че Едип ще убие баща си и той напуснал града, в който бил израснал без да знае, че е осиновен, а в другия случай Макрин действал според пророчеството, че той и само той ще наследи Каракала на трона на императора.

В статия за подобни външно наложени пророчества социологът Робърт Мъртън описва аналитичен експеримент с фиктивна банка, чийто внезапен фалит е отражение на съдбата на много реални институции по време на Голямата депресия и по-късно финансовата криза от 2008 г. Накратко Мъртън описва ситуация, в която слуховете за банков фалит карат все по-голям брой клиенти да изтеглят депозитите си. Процесът стига дотам, че фалитът вече не е слух, а факт. Статия, написана през 40-те години на миналия век, прилага тази концепция към други реални проблеми като трупането на въоръжение и ресурси в навечерието на войната, което увеличава реалната вероятност от война.

Легендата за Едип е един от най-известните примери за самоизпълняващи се пророчества. когато дадено събитие се случва именно заради съзнателните усилия на човек, насочени към предотвратяването му. Самоизпълняващите се пророчества са страхотен литературен похват поради комбинацията от драма и ирония. Спомнете си как Волдемор напада бебето Хари Потър. Или как, според пророчеството, Анакин Скайуокър е джедай, който трябва да допринесе за баланса в Силата, но е примамен от Палпатин към тъмната страна на Силата и се превръща в Дарт Вейдър и един от Лордовете на Ситите.

Много изследователи твърдят, че американската инвазия в Ирак през 2003 г. е един вид самосбъдващо се пророчество. Администрацията на Буш оправда нахлуването с това, че в страната се съхраняват оръжия за масово унищожение. Въпреки че тези оръжия никога не бяха открити, американското присъствие в Ирак причини множество жертви. опустошение и нестабилност, които в крайна сметка допринесоха за формирането множество на радикални терористични групи. Същият ефект можем да открием и при сегашната агресия на Русия в Украйна. Пред мнимия предлог, че НАТО се разширява на изток и Украйна се милитаризира, което от своя страна представлява пряка опасност за Русия да бъде нападната ( трудно е да си представим, че нормален западен политик или военен даже може да си представи реална инвазия в държава с такъв ядрен потенциал), Руската федерация нападна Украйна и разпали кървав военен конфликт през 21-и век в средата на Европа. Едва ли някой преди 2 години си е представял подобно нещо.

Може би Макрин не мечтаел за императорския трон, но много му се искало да живее. Знаейки, че новината за пророчеството рано или късно ще стигне до Каракала, той действал бързо. Докато императорът се подготвял за пътуване до Месопотамия, префектът инструктирал един от бодигардовете (отмъстителен центурион на име Марциалис, който наскоро загубил брат си в следствие на поредната императорска екзекуция) да убие императора. Според историка Ливий Марциалис той нанесъл смъртоносния си удар, докато Каракала уринирал отстрани на пътя. Каракала паднал в локвата с кръв, а неговото място, както било предсказано от пророка, било заето от Макрин.

Римският император Каракала е убит от съратник, който не си е и помислял за предателство, преди да прихване мрачно пророчество за себе си. Американската инвазия в Ирак беше определена като самоизпълняващо се пророчество, както и продължаващото противопоставяне между Китай и САЩ. Като подобен феномен можем да класифицираме и агресията на Русия срещу Украйна, пише futurist.bg.

Самоизпълняващи се пророчества са се случвали както в древната, така и в съвременната история. Те до голяма степен са оформили света, в който живеем днес. Както веднъж е казал американският социолог У. Е. Томас: „Когато хората възприемат дадена ситуация като реална, тя става реална със своите последствия.“

Това е вярно както на лично ниво (да искаш да оставиш неизгладимо впеатление на първа среща), така и в по-широк мащаб, като например когато две държави влизат във военна конфронтация, за да попречат на противника да получи предимство в определени сфери на влияние. В крайна сметка самоизпълняващите се пророчества са проблем на възприятието. Когато формулираме предположение за бъдещето, ние не само започваме да се държим по начин, който потвърждава нашето предположение, но и търсим потвърждение в света около нас, фиксирайки се върху определен модел на действие.