Кога и как да зазимим розите?

Розите се зазимяват в периода от края на октомври до края на ноември в зависимост от климатичните условия и района, в които се намират.

Към края на август трябва да се спре почистването на цветовете, така, че да се позволи образуването на семена. Поливките се намаляват, подхранването се прекратява.

Време е да почистите

Предпазете мястото на присаждането

Но въпреки плюсовете винаги има и минус. В случая присадката се явява слабото място на растенията.

Около присадката в основата на храста се прави купчинка от пръст с размери около 20-30 см. Към почвата може да се добавят добре угнил оборски тор, торф и други растителни остатъци.

Покрийте със слама и растителни остатъци

Есенна резитба

Да се прави ли есенно подрязване, или не - това е въпрос с много отговори.

Коя роза как се реже

Чаените

“Флорибунда”

Влачещи или увивни

Минирози

Есенната резитба включва скъсяване до 3-5 пъпки и прочистване на леторастите с цел просветляване на храста. Загребването се извършва по-трудно, но е препоръчително.

Храстовидни

Всички рози имат кратък и нестабилен зимен покой. Често се наблюдават повреди от резки ранни замръзвания или от студени ветрове през късната есен и началото на зимата.

Проблем има и когато почвата е замръзнала, а температурата на въздуха е сравнително висока. Облистените растения се дехидратират и изсъхват. Това са основните причини да се налага зазимяване. Растение, което не е преминало в покой преди настъпването на студовете, се поврежда значително по-лесно. В много случаи розите сами хвърлят листата си и преминават в зимен сън, но когато това не се случи, трябва да се намесим с ножиците.

Една санитарна и задължителна операция е почистването на всички растителни остатъци по и около розовите храсти. Спорите на много гъбни заболявания се съхраняват през зимата именно в опадалата листна маса. Черните листни петна, брашнестата мана и ръждата успешно презимуват в окапала шума и напролет лесно и бързо заразяват младите листенца и разклонения на розите.

В листата, освен фитопатогени, зимуват и много неприятели. Независимо в каква фаза зимуват, много насекоми се активизират рано напролет и нанасят щети по всички зелени части, особено по младите. За да няма проблеми тогава, всички листа около розите трябва да се почистят преди зимата. Те не се използват за компостиране, а ако е имало силно нападение от вредители е добре да се изгорят, вместо просто да се изхвърлят. Спори на някои патогени могат да се пренасят и чрез инструментите, с които се работи, затова е важно и те да преминават дезинфекция преди и след работа.

Всички култивирани рози за присадени, като най-често за подложка се използва шипка (Rosa canina). Присаждането на културен сорт върху шипкови подложки има редица предимства (по-голяма всмукателна способност, по-добър растеж, подобрени влаго- и сухоустойчивост, както и устойчивост на някои почвени заболявания).

Съвет: Не вдигайте почвата около самото растение, а п рибавете почва от друго място. Допълнителната пръст е свободна от типичните вредители по розата. Освен това няма вероятност да се оголи кореновата система, както ако се използва тази около самото растение. Загребването се извършва непосредствено след първото замръзване, когато почвата все още не е скована. Ако се направи по-рано, стоплянето в основата ще предизвика развитие на нови издънки. Те лесно ще се повредят и измръзнат. Ако пък се изпусне моментът и почвата замръзне, няма да е възможна каквато и да било обработка. Рано напролет купчинката да се премахне, за да има безпроблемно развитие на новите клонки.

В райони с много студена зима или в обветрени места е необходима допълнителна защита. Най-лесният начин да се защити надземната част на розовите храсти от измръзване е да се покрият със слама и други растителни остатъци (клонки, листа, кори и др.).

Тази защитна пелена осигурява топлина, но лесно може да се разнесе от силни ветрове.За да се предотврати това, е необходима тежест или оградка. Затискане на органичната материя с дъски, буци пръст или други тежести върши работа, но естетически не изглежда много добре, особено, когато не е под снежна покривка. Напоследък се практикува изграждане на цилиндър от рабицова мрежа, в която се натрупват растителните остатъци. Конструкцията се закрепва към почвата с помощта на скоби или колчета и се премахва напролет след преминаване на опасността от по-дълбоки замръзвания.

Много градинари пропускат тази операция през есента и пак имат красиви розови храсти с много цветове. Есенната резитба се прави с цел оформяне на храста, улесняване на презимуването и защитата. Есенно подрязаните рози встъпват в цъфтеж малко по-рано от тези, които не са рязани въобще или са рязани напролет, защото енергията им не се пренасочва два пъти.

Когато са подрязани високо дръжките на отделните цветове остават къси. Есенната резитба се извършва на височина около 30-40 см над основата. Трябва да останат поне 4-6 междувъзлия. Основата се загребва, а се препоръчва и допълнителна защита, за която вече споменахме.

Резитбата се определя главно от разположението на цветовете по стъблата, както и от способността за сгъстяване на храстите. Оставят се няколко (6-7) силни разклонения, които напролет ще послужат за рамка на розовият храст. Загребване се извършва задължително,пише mila.bg.

Резитбата се подчинява по-скоро на площта, която покриват, отколкото на биологичните особености на сортовете. Необходимо е прочистване на слаби и болни клонки и правилно разпределение на разклоненията. Ако основата е пергола или арка, се почистват всички приосновни стъбла.

Почистват се от слаби, болни и пречупени клонки. Ежегодно се премахва един застарял клон и се оставя нов на негово място. Резитбата може да се извършва по-ниско, с което се провокира нов растеж и подмладяване на храста от основата. Загребването е препоръчително. При всяка резитба, независимо кога се прави (пролет или есен), може да се вкоренят резници. Размножаването на рози е подходящо именно в тези периоди и се увенчава с успех в повечето случаи.