"Ползват България само като трамплин и транзитна страна, за да продължат към Западна Европа. Защо и как се стига до този резултат?"
"Вече е септември, повечето хора вече са се прибрали, а напливът от кандидати си остава, не намалява."
"Има идея да се изготви списък с държави, от които секторът приоритетно да наема работници, от тези страни да се случват по-бързо процедурите, за да има прогнозируемост", анонсира още Червенкова.
"По данни на колегите от МОН в сектор туризъм е недостатъчно прилагането на дуалното обучение. Трябва да се засилят стажовете в реални туристически обекти."
В Астана, Ташкент и Ню Делхи са най-натоварените консулски служби. Там се отчита над 2 пъти увеличение на молбите за визи. Очаква се този засилен интерес, както от желаещи работа, така и от туристи за България да продължи, коментира Воденски.
За електронни визи е прекалено рано да се говори, добавя Мотев. Според него те ще бъдат въведени едновременно от целия евросъюз и въпреки плановете, това едва ли ще се случи през 2026 г.
Изключително тежък е и проблемът с туристическите визи, подчертават от туристическия сектор.
Туристическият бранш търси бързо решение на проблема с намирането на работници.
Туристическият бранш продължава да изпитва затруднения заради забавяне в издаването както на работни визи за сектора, така и на туристически за лица от трети страни, които искат да посетят страната ни.
Друг проблем, който показва официалната статистика е, че 40% от гражданите от трети страни, които би трябвало да идват на работа в България са продължили към Западна Европа, коментира Меглена Плугчиева.
Засега като основни потърпевши се очертават секторите на туризма и на строителството, но и много други браншове се сблъскват със затруднения при обработването на визите за работа в България.
"Откакто сме член на Шенген, се правят малко повече проверки, които забавят процеса. От днес за утре вече е почти невъзможно да се прави", пояснява Иван Мотев, началник на отдел "Национален визов център" в Дирекция "Консулски отношения" към Министерството на външните работи посочи.
Капацитетът на консулските ни служби в тези трети страни е намалял и те са с ограничен брой служители, за да могат да поемат големия поток от заявления и документи. Процесът предвижда освен приемането на документите, проверката им в ДАНС, отбелязва тя.
Проблемът с кадрите в туризма се задълбочи след ковид-кризата, когато от част от заетите напуснаха сектора и се преориентираха. В последните няколко месеца, особено след частичното присъединяване на България към въздушен Шенген, проблемите за привличане на работници от трети страни в България се увеличиха, изтъква Меглена Плугчиева – бивш посланик на България в редица държави, в момента посланик на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм.
В края на туристическия сезон Министерството на туризма ще проведе работна среща с всички заинтересовани страни по темата. Целта е да се създаде работещ механизъм за по-ефективна процедура при наемането на работници, което да облекчи както предстоящия зимен туристическия сезон, така и летния през следващата година с начертани ясни отговорности.
Кадровият проблем е основен за консулските служби на България в трети страни, казва Георги Воденски, директор на дирекция "Консулски отношения" на Министерството но външните работи. Обикновено се командироват краткосрочно служители за работа на гише през летния период. Бюджетът обаче е ограничен и средствата в един момент свършват.
От Българския съюз по балнеология и СПА туризъм настояват секторът да не разчита само на туристите от Европа. От организацията посочват, че южната ни съседка Гърция вече има бързи процедури за издаване и на туристически, и на работни визи на граждани на трети страни и този опит може да се ползва и у нас.
Плугчиева вижда и друг препъникамък – регистрационния режим на фирмите, които набират работници от трети страни. Тя е на мнение, че следва да се помисли за лицензионен режим – да се знае с какви фирми работят българската държава и институции, за да се постигне ефективност.
След войната в Украйна се регистрира нарастване на интереса на граждани от трети страни за работа в България. До август тази година са издадени близо 4 хиляди решения за предоставяне право за продължително пребиваване в страната, а 1600 са за трудова заетост, сочат данните на Главна дирекция "Миграция".
Според Министерството на туризма усилията приоритетно трябва да бъдат насочени към това да се задържи интересът на българските граждани за работа в страната и да се работи за по-високия престиж на професиите в туризма сред младите хора. Необходимо е чрез дуалното обучение да се засили връзката между работодателите в сектора и учениците, смята Венелина Червенкова, началник отдел в Дирекция "Туристическа политика" към Министерството на туризма.
)