Проф. Петров: В 99% при сърдечносъдов инцидент може да се приложи минимално инвазивен метод

Усложнения на хипертонията

Цялата тази палитра от заболявания, виждате колко много органи засяга. Оказва се, че няма орган, който да може да бъде предпазен от усложненията на артериалната хипертония, допълни още проф. Петров.

Връзка между бъбреците и хипертонията

Методът ренална денервация

Какво още липсва по линия на НЗОК при медицинските изделия в инвазивната кардиохирургия

Като стигаме до новите методики, там имаме в течение на доста време, забавяне в навременното въвеждане на новите методики, но не някакви експериментални методики, а на вече утвърдените в клиничните ръководства.

Затова трябва да се работи систематично, да се проследяват новите методики и новите импланти и систематично да бъдат въвеждани в практиката, след като залегнат в клиничните ръководства, изтъкна проф. Иво Петров.

4 ключови фази за справяне с високата смъртност и заболеваемост

По думите му Дружеството на кардиолозите в България набляга на четирите фази от откриването и лечението на сърдечносъдовите болести - Профилактика и превенция, Ранна отриване, Навременно лекуване и Ранна ефикасна рехабилитация.

Болничната ни терапия на добро ниво, но пациентите идват често късно, понякога на 36 години с инфаркт, допълни специалистът.

"Българинът, за съжаление, не обръща внимание на сърдечносъдовото си здраве, ние продължаваме да сме една от най-пушещите нации в света. Тютюнопушенето и артериалната хипертония са може би двата основни рискови фактора за преждевременно развитие на съредчно-съдови заболявания.

Профилът на пациентите при нас е комбинация от постъпващи по спешност - такива с миокарден инфаркт, с мозъчен инсулт, с критична периферна артериална болест, която застрашава крайника от ампутация, но има и такива пациенти, които са с дълготрайни сърдечносъдови заболявания и съответно възникнали усложнения. Част от усложненията могат да се дължат и на артериалната хипертония, когато тя не е добре контролирана, каза за подкаста на БНР "В центъра на системата" проф. Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център.

Едно сравнително по-хронично усложнение, но много неблагоприятно, това е сърдечната недостатъчност. Артериалната хипертония е най-честият механизъм за възникване на сърдечна недостатъчност. И при сърдечна недостатъчност качеството на живот на пациентите се влошава драстично. Те често се хоспитализират, за да бъдат компенсирани, тъй като със сърдечната недостатъчност не може да се живее.

"Бъбречните функции за поддържане на артериалното налягане са основните механизми - тоест нашето артериално налягане се поддържа най-вече от функцията на бъбреците. Както нормалното, така и високо кръвно налягане може да бъде както изследвано, така и контролирано през бъбречните механизми. Артериалната хипертония не е бъбречно заболяване, но бъбреците имат множество механизми, по които поддържат артериалното налягане, включително и високото артериално налягане.

Един от механизмите за високо артериално налягане е т.нар. "вторична хипертония". Тя може да се дължи на бъбречно заболяване - тоест - гуелопиелонефрити, намаляване на бъбречната отделителна функция, стеснение на бъбречна артерия, но това касае едва 5 - до 7 % от хората с хипертония.

Останалите са с т.нар. "есенциална хипертония" - най-често срещаната хипертония - заболяване само за себе си, което не се дължи на нищо друго. Но и при нея основно бъбречните механизми поддържат високото кръвно налягане, поясни водещият кардиолог. Те са реагиращият орган, тоест ако имаме пациент с повишени нива на симпатиковата нервна система, отново бъбреците реагират неправилно и прекалено много, за да се поддържа хипертонията.

Точно затова от 7-8 години в Центъра при нас прилагаме методът за намаляване на кръвното налягане при медикаментозна резистентност - реналната денервация. Тази модерна методика е обърната към бъбреците, към нервните окончания на бъбречните артерии, допълни проф. Петров.

Повече от една година тази модерна методика се покрива от НЗОК и няма проблем с достъпа до нея. Прилага се в 11 високо специализирани центъра с обучени и сертифицирани специалисти. Пионерите сме ние в Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Сърдечносъдов център.

Проф. Петров разказа, че при инвазивните кардиолози, които извършават минимално инвазивни процедури, ендуваскуларни или вътре-съдови процедури, не се прави разрез, а се прави пункционно, през малко отворче с игла се въвеждат устройствата и те извършват както съдови, така и структурни интервенции на сърцето, на съдовете на мозъка, на съдовете на крайниците, на съдовете на вътрешните органи - тоест всичко, което касае сърдечносъдова патология.

"Има още много какво да се иска. България преживява един безумен период. Аз смятам, че българската нация сякаш е изгубила инстинкта си за самосъхранение и през последните 4-5 години ние всъщност сме отмираща нация. Със сегашната безумна турбулентност за съжаление, явно няма достатъчно континуитет в роящите се правителства, така че да може да се обърне внимание на важните за обществото въпроси.

Като медицина и здравеопазване имаме още много какво да се постига. Медицината ни е бих казал, е на едно доста добро ниво в множество сфери, особено в областта на сърдечносъдовите заболявания. Това зависи от професионалните дружества, нашето дружество е много силно, много сплотено, гледа напред и нагоре, така трябва да бъде. Оптимизирането на знанията на колегите е на изключително добро ниво с огромна активност в проучвания, публикации, във въвеждане на нови методики.

Има голяма част от имлантите, както в кардиохирургията, така и в инвазивната кардиология, които не са покрити от НЗОК и пациентите трябва да си ги доплащат. Това са стентове, ендопротези, имланти при аортна дисекация, при клапните болести също имаме въведена в практиката минимално инвазивна подмяна на митралната клапа, тя все още не е въведена в България.

За аортната клапа вече стоим доста добре, дори относително добре и на европейско ниво, тоест честота и броят на имплантите, които са разрешени от Здравната каса е относително добър, но не така стои въпросът с т.нар. имплант - митраклип, който е нещо като кламерче, който щипва пропускащата митрална клапа.

Там бройките са изключително ограничени - едва 12 на година са по линия на НЗОК. Което е пълен абсурд, това прави сериозен дисбаланс и неморално предимство на първите 12 пациента през годината. Защото следващите нямат право, те не биха могли да си ги заплатят, те са непосилни като цена за семействата...

Ключов момент в практиката ни са пациентите, прекарали миокарден инфаркт - те са изключително застрашени от повторен и трети миокарден инфаркт, затова трябва близък и стриктен контакт с лекуващите си лекари, за да бъдат предпазени от следващ инфаркт, има такива методики, посъветва още проф. Петров.