Красимир Вълчев: Трябва да се направят още много неща в системата, за да имаме добро образование

Трябва да се направят още много неща в системата, за да имаме добро образование, настоя той.

"Най-големият ни неуспех може би е реформата в учебните програми. В нашата система продължава да доминира културата на заучаване и възпроизвеждане на знания. Причините за нея са както в учебните програми, така и в начина на оценяване".

Светът се променя. Образователната среда трябва да даде на децата по-широк микс от умения и компетентности, смята бившият просветен министър.

Той отбеляза, че се работи по т.нар. рамка за качество в МОН.

"Тя трябва да се превърне в стандарт за качество, в оценка за резултатите от усилието на училището.

Тази година за първи път Евростат отчете, че в България процентът на преждевременно отпадналите от училище е под средните стойности за ЕС, отбеляза още бившият образователен министър.

Медиаторите вършат много ценна работа при мотивирането на децата, посочи Вълчев.

Виждам склонност да се спекулира с темата "Образование", посочи Красимир Вълчев.

Учителските заплати трябва да се увеличават. Надявам се този консенсус, който имахме през последните години, да продължи. Това обясни пред БНР Красимир Вълчев, депутат от ГЕРБ, председател на Комисията по образование и наука в НС, бивш министър на образованието.

"През 2015 г. направихме анализ в министерството и видяхме, че сме изправени пред стряскаща перспектива да останем без учители към 2025 г. Затова беше взето решение да се увеличи заплащането – да се поддържа на ниво от 125% от средната за страната заплата".

"Ако погледнете резултатите след 4-ти клас, ще видите по международните изследвания, че те са по-добри от средните за Европа. Но е много зле, когато говорим за функционалност на знанията. Последните промени в учебните програми, които бяха направени в периода 2013-2016 г, не успяха да направят този преход".

Но да се направи оценка за качеството на работа на училище е много трудно. Трудно се измерва един нематериален продукт. Той е и проекция на това какви деца учат там. Едно е да работиш с ученици, които не знаят български, друго е с деца, които са мотивирани да учат, а родителите им ги подкрепят".

"Но все още е достатъчно висок. От един випуск около 4500 деца не завършват. Има голяма вероятност след това те са изключени от обществото и от пазара на труда. Работата по Механизма за превенция при риск от отпадане на ученици трябва да продължи. През законови промени ще предложим и концепция за езикова интеграция в детската градина".

"Не българското училище, не учителите са тези, които правят пропаганда. Дори агресията е проявления на фактори на външната среда. Искаме да предложим с промени в учебните програми и в закона да се засили и възпитателна функция. Трябва да дадем по-голяма увереност на учителите да възпитават.