Зимата идва: всеки четвърти българин не може да се топли вкъщи

Анализът акцентира върху трайната енергийна бедност

България, Литва и Гърция са изправени пред по-високи нива на трайна енергийна бедност, като у нас и в Гърция над 10% от населението е в такава ситуация.

В Кипър около 2/5 от хората са изправени пред този проблем, в Унгария, Португалия, Латвия и Словения той засяга над 1/4 от населението.

В Нидерландия, Чехия, Австрия, Люксембург, Португалия, Швеция, Германия, Белгия и Италия само 1% или по-малко са имали просрочия за поне 3 години, включително 2020 г. По отношение на жилищните условия делът на обитателите, които са имали теч, влага или гниене в жилищата си за най-малко една година между 2017 г. и 2020 г., е малко под 30% в ЕС. Този дял е над 40% в Португалия, Латвия, Словения и Италия. Под 20 на сто са само 9 държави членки, най-ниските резултати са в Словакия (10%), Финландия и Малта (11-11,5%). В ЕС като цяло при 14% от населението е имало теч, влага или гниене най-малко две години през периода.

В групата на държавите с домакинства, които нямат възможност да отопляват жилището си с дял под средния за ЕС, са още Португалия, Кипър и Румъния.

Един на всеки петима в Гърция е имал постоянни просрочия по сметките си за комунални услуги през 2020 г. В България 14% от клиентите на комуналните компании са задлъжнели, в Румъния те са 10 на сто, следват Хърватия (8%) и Унгария (5%).

За разлика от тях с трайна невъзможност да отопляват дома си в Люксембург са по-малко от 5% от енергийно бедните, във Финландия са 8%, а Швеция, Естония и Дания са под 20. Анализът препоръчва политически мерки при непосредствените и дългосрочни аспекти на енергийната бедност, и то според спецификите на държавите. Отбелязва се, че върху трайната енергийна бедност влияят цените на енергията, разходите на жилището, социалната защита.

Констатациите показват, че около 47-48% от хората в енергийна бедност през 2020 г. са били постоянно в това състояние за периода 2017-2020 г. Въпреки това тази пропорция варира в различните страни. Дава се пример с България, при която 95% от изпадналите в невъзможност да отоплявят домовете си се сблъскват с този проблем от години. В Литва и Румъния тези домакинства са над 70%, в Гърция почти две трети от хората са имали постоянни проблеми с отоплението.

Най-ниските нива за две или повече години са докладвани във Финландия (4%), следвана от Словакия, Малта, Чехия и Швеция, на 6-7%.

През 2013-2014 г. числото е около 6% и постепенно намалява до 2021 г. Подобна тенденция се наблюдава и в просрочието на сметки за комунални услуги, то е малко под 3% през 2021 година. Делът на тези, които постоянно имат теч, влага или гниене в къщата си през периода 2013-2021 г., е около 10-11% всяка година. Най-високият дял от хората, които са били постоянно неспособни да поддържат дома си достатъчно топъл, е в България (28% през 2020 г.), втора е Литва с 19,5 на сто, трети са гърците с над 10 на сто.

Препоръчва се засилена финансова подкрепа за уязвимите групи, като финансовата помощ трябвало да бъде допълнена от инвестиции в енергийна ефективност, за да се намалят дългосрочните разходи за енергия за домакинствата. Данните сочат, че всяка допълнителна година, прекарана в бедност или с голяма тежест на жилищните разходи, значително увеличава риска от трайна енергийна бедност.

Резултатите показват, че между 2013 и 2020 г. в почти всички страни пропорциите са непроменени. Изключенията са Испания и Литва, които отбелязват увеличение от около 1-2%. В Малта се наблюдава забележителен спад от 19%, а в България - с 11 на сто. В Португалия, Кипър, Полша, Италия и Унгария делът на тези хора също е намалял с повече от 5%.

Това става ясно от анализ на енергийната бедност в 27-те държави в ЕС на Съвместния изследователски център на Съюза. Той е публикуван на 21 август и данните от него са цитирани от Института за енергиен мениджмънт. Докладът обхваща годините от 2013 до 2021-а.