Психологът Михайлина Абрашева: Започва разпадът в системата - това, което наблюдаваме в старите партии - ще сполети и следващите

"Стабилността на ГЕРБ също не я оспорвам, така изглеждат, така стоят, политически не го коментирам, но допускам, че във времето напред ще сме свидетели на процеси и в ГЕРБ. Подобни, не казвам същите, но подобни", прогнозира психологът.

"Аз съм на години, в които съм видяла едни други противопоставяния, които се случваха веднага след 10 ноември 1989 година. И тогава също обществото се разделяше и конфликтуваше един с друг, но това, което виждахме като пример от политическия елит, от хората, които взимат важните решения за развитието на обществото и на държавата - беше друга култура на отношения, на обноски, имаше дипломатичност, имаше уважителност. Да, различията бяха налице, но те бяха идеологически различия. Сега и различията са много далеч от идеологията. Те по идеология всичките говорят едно и също, няма нужда да четем платформите на всички партии, за да разберем, че всички сме за европейските ценности. Наистина няма нужда. Въпросът е, че това са водещите документи. А вътре, в самите партии, всичко това, което излиза наяве и което ние наблюдаваме ежедневно по един или друг повод, е клиентелистки ориентирани кръгове, които се бият помежду си", каза още тя.

Защо две от най-диалогичните, дисциплинирани и последователни партии в България – ДПС и БСП се разпадат

"Имам удоволствието и честа да познавам и двете партии. Преди да се занимавам в психология работех дълги години политически пиар и съм работила и с двете партии. Това, което казвам, липсата на ценности се отразява. Някак си нещата станаха много гъвкави. Има една неискреност, която съвременните политици, без значение от колко време се занимават с политика, има такива, които от дълго време са в политическия живот и понастоящем, някак си приеха една прекалена гъвкавост, даже бих казала безгръбначност, а не гъвкавост, за много важен елемент в правенето на политика. Няма устойчивост, няма баланс, няма едни много важни за спокойствието и стабилността на хората линии на поведение, няма постоянство, няма обещано-изпълнено, което би трябвало да се случва. Сега ми идва пример за БСП, за да съм по-ясна: след като си си подал оставката заради лоши изборни резултати, защо после смяташ, че има заговор срещу теб? Къде е логиката? Нали, ти смяташ, да, достойно си постъпил, подал си си оставката, казваш. Но явно това е направено с цел да се обере някакво напрежение, което да не се обърне срещу мен, а хората, които сме на една по-сериозна възраст, така го тълкуваме", каза психологът.

"Освен, че изборите ни са седми по ред, с изключително ниска избирателна активност, ако това, което наблюдаваме последните години някак си не се промени като взаимоотношения вътре, в политическата класа, ако не се допуснат хора, които да не се управляват основно от клиентелизма, а да имат някаква идеологическа обосновка на своето присъствие в политическия живот, не виждам добър изход за психичното здраве на обществото ни. Съжалявам, че ще го кажа, но това води до една шизофренност в обществото. 10 години ние наблюдавахме протести срещу едни хора, които ги упреквахме в клиентелизъм и корупционни практики. Сега в момента те са най-големите борци срещу същите тези свои практики. Това ако не е шизофренност, не знам какво да кажа", добави тя.

Водещият страх в момента е страхът за бъдещето. Завишават се егоистичните прояви – хората с по-силен "Аз" се бият и влизат в конфликт, а тези с по-слаб се опитват да избягат или да скрият проблема от самите себе си. Големи нива на недоверие се натрупват и това ние го наблюдаваме много активно в социалните мрежи, където отчетливо се вижда: когато не си съгласен с мен, значи си против мен. Това е тотално отсъствие на доверие. Мислене и действие в крайности, което води до възникване на радикални конспиративни теории, съответно те влияят върху адекватността на мисленето. С какво фактически т.нар. "политическа класа“ спомага за това състояние на обществото, в което се намираме? С високите нива на клиентелизъм, апатия към проблемите на хората, липса на доверие и към своите съмишленици и симпатизанти, и към всички останали, ниски нива на изказ и култура, желание за бърз и голям финансов успех. Всичко това обикновеният човек наблюдава и попива, и съответно пренася като видян пример от "елита“ на държавата, го пренася в своят живот и подражава. Това каза в интервю за "Фокус" психологът Михайлина Абрашева.