Георги Господинов разплака публиката на „Аполония“ с откъс от ромата си „Градинарят и смъртта“

Невена Дишлиева - Кръсетва каза, че това не е личен разказ. Той е много отвъд личния, каза тя. В един момент видях разказвача, а не приятеля Георги Господинов, допълни тя.

НАПИСАЛ КНИГАТА МНОГО БЪРЗО, НА РЪКА

СМЪРТТА НА БАЩА МУ

Георги Господинов разказа, че непрекъснато пишел в тефтера си и четял. И това го спасявало в последните дни на баща му. Четял всичко за болката и медикаментите, които трябвало да дава на баща си. И текстове на Кафка и Сенека.

Много е странно как, когато човекът си отиде, затваряш файлове с контакти на бърза помощ, на медицинските сестри, които поставяли медикаментите на баща ми. Като затваряне на врати, каза писателят.

ПОСЛЕДНИЯТ УРОК ОТ БАЩИТЕ - КАК СЕ УМИРА

Михаил Йосифов свири на тромпет по време на събитието.

„ВЕЛИКОЛЕПНАТА СЕДМОРКА“ В МАСТЪРКЛАСА НА ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ

Аз съм избрал тези седем момчета и момичета, без да ги познавам, само по техните текстове. И това е най-хубавата среща – с текста, каза Господинов.

Тридневните занимания по творческо писане с носителя на „Букър“ се провеждат за трета поредна година в рамките на „Аполония".

Седемте млади автори прочетоха свои текстове, създадени по време на мастъркласа.

Дворът на Художествената галерия в Созопол се оказа тесен за всички почитатели на Георги Господинов, които искаха да присъстват на премиерата на най-новата му книга „Градинарят на смъртта“. Затова около оградата й се бе събрала тълпа от хора. Събитието се проведе в рамките на 40-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“.

Тази книга в някакъв смисъл е за края на лятото. Тази книга е по-особена, отбеляза Георги Господинов. Той разказа, че се обадил на актьора Владимир Пенев да прочете книгата, както изчел „Времеубежище“ в аудиокнига. Писателят изпратил ръкописа на актьора, но на следващия ден Пенев се обадил, плачейки и казал, че той не може да чете тази книга, без да се разстрои.

Според Владимир Пенев е много трудно да се четат текстове, предназначени за самостоятелно четене. По думите му „това е изключително изпитание“. И нито той, нито присъстващите в публиката успяваха да скрият вълнението и сълзите си от прочетения откъс от „Градинарят и смъртта“, съобщава БТА.

„Това е книга, която човек не планира да напише. Това е книга, която просто те сполита в някакъв момент“, каза Господинов. И допълни, че написал романа много бързо. Първо я написал на ръка. Авторът допълни, че се върнал към писането на ръка покрай този роман.

Според него се пише много трудно за бащата. Майката е тази, която постоянно е около децата, бащата отсъства. Той се явява късно и разговорът с него е труден. В българския баща има една особена емоционална немота. Но когато започнеш да се превръщаш в баща си, го разбираш, казва Господинов.

Писателят прекарал последния месец от живота на баща си заедно с него. По думите му физическата болка е пратена, за да ни спаси от по-тежката, метафизическа болка. „Баща ми си отиде рано сутринта, в 05:07 ч. Обикновено хората си отиват рано сутринта, това е особен момент, в който тялото се предава. И през цялото време той си гледаше часовника – дали искаше да запомни часа, в който си отива, или искаше да дочака сутринта“, спомни си авторът.

Надежда Радулова разказа, че „до 92 страница върви по един начин. На 92 страница смъртта изпълва своята фактичност. И до този момент почти на всяка страница, независимо каква история се разказва, усещаш дихание от бездната, нещо, за което няма думи или изобщо го няма. Някаква празнота“, каза тя.

По думите й след тази 92 страница историите продължават, но книгата диша по друг начин. Защото има „обезбащиняване“, но има и онаследяване. Градината трябва да се обработва и тя не е насажденията, а историите, обясни тя. В крайна сметка тази сурова книга е и светла, каза тя. В тази книга става дума за сила, за достойнство, разбира се, има страх, отбеляза още Радулова.

Според Господинов тази книга до някаква степен е брутална на места, защото когато разказваш края, той не е само утешителен или героичен, трябва да разкажеш за всичко, което се случва с човека. „Това, което исках да покажа в книгата, това е историята на един обикновен човек, а не на героичен човек. Как умираш така, че не тежиш на другите, важен епос за това поколение“, обясни авторът.

Аз имах щастието да бъда с него в този последен месец ден след ден. И си мислех, че всъщност последния урок, който бащите предават, е нещо, на което никой не ни учи – как се умира, обясни Господинов. По думите му човек може да си отива кротко, за да не тежи на другите, да не накърнява. Времето на умиране е друго време. Или поне, докато си с някого в последните му дни, казва още той.

Аз непрекъснато разпитвах баща ми за детството. Може би със скритото чувство, че го връщаш там, където още я няма болката. Започнах да чета на баща ми, никога не съм му чел преди това. Взех да му чета любимата книга. „Сега аз му я четях, лежах до него, това също е споделен опит. И си казваш: Ето, аз лягам тук, не е страшно и грозно, когато умира близък. Парадоксално - не е. Той си оставаше за мен най-красиво умиращият човек“, каза авторът и отбеляза, че баща му все повтарял: Няма страшно. Вие представяте ли си, че човек, който умира до вас, ви каже колко е страшно, реторично попита той и обясни, че това му давало кураж.

Мирела Петрова, Боряна Богданова, Евгения Динева, Радослав Христов, Мерилин Иванова, Симона Йончева и Тодор Иванов са във „великолепната седморка“ на Георги Господинов в тазгодишното издание на мастъркласа му в рамките на Празниците на изкуствата „Аполония“.

Тази вечер вълнението е отправено към тези млади хора – т.нар. великолепна седморка. В основата на всичко това стои талантът. Бъдещето е в тях. Връзката с младите винаги е най-важна, каза Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на фондацията за изкуство „Аполония“.

Георги Господинов обясни, че никога не отказва занимания с млади хора. Той отбеляза, че на него също са му подавали ръка поети, на които се е възхищавал и харесвал творчеството им. „Поети като Иван Цанев, Иван Теофилов, Иван Методиев“, посочи той.

Идеята не е да се произведат поети и писатели. Никой не може да произведе поети и писатели. То е самотна работа, то е да приемеш, че може би ще загубиш приятели, че всеки ден ще стоиш в една стая. Ще влизаш трудно в една книга и ще излизаш от една книга. И тази книга може да не бъде разбрана, обясни Господинов.

В рамките на мастъркласа той възлагал различни задачи на младите поети и писатели – като това да разкажат за своя първи страх, да опишат през петте сетива една абстракция – например тъга. Какъв е вкусът й, как звучи, каква е на пипане, какъв аромат има, какъв е цветът й, даде пример писателят. Показал им и снимка на пет жени, които стоят на брега на морето в Несебър. Задачата на всеки от тях била да си изберат една от тях и да влязат в кожата на тези старици от друго време. Да напишат монолог от тяхно име – от името на човек, който на тези години за първи път вижда морето и може би никога повече няма да го види.