Любо Киров след зверската катастрофа: Господ ме пощади да не умра заради децата!

"Първо беше счупен крак. Изживях го много тежко. Не можех да ходя по участия, да пея на концерти", спомня си поп звездата.

Второто обаче е било толкова опасно, че по думите на певеца "живее втори живот", пише Хотарена.

Въпреки доброто си сърце и готовността веднага да откликне на страдание на ближния и самият изпълнител е преживял тежко здравословно премеждие.

"Беше цяло чудо, че останахме живи!", кръсти се популярният певец. След кратък престой в болницата, където лекарите не установяват никакви сериозни травми и наранявания, изпълнителят дори потегля към Бургас, където има голям концерт.

"Да помогнеш, не изисква чак такова голямо усилие. Аз съм такъв човек - добродушен, опитващ се с изкуство, с това, което мога най-добре да правя, да помогна на човека до мен. "Силно ме боли от случващото се. Силно емоционален съм, затова много ме боли колко болни хора има у нас", признава Любо Киров.

"Спукал ми се е апандиситът, а аз не съм разбрал. Получил съм перитонит, при който се възпаляват всички вътрешни органи. Това е много сериозно и от него се умира. Оживях след много тежка операция в ИСУЛ, при която се отваря коремът, изваждат се всички черва, измиват се и отново се прибират.

Любо Киров още потръпва при спомена за зловещата катастрофа на магистрала "Тракия". Поп звездата е бил роден под много щастлива звезда, защото колата му изхвръква с висока скорост на минаване през локва и многократно се удря в мантинелата. В автомобила до него тогава е пътувала и майка му.

Днес Киров си обяснява, че Господ го е пощадил заедно с жената, дала му живот, заради неговата активна благотворителна дейност. Той е може би представителят на поп гилдията, за когото няма невъзможни неща, когато трябва да се помогне на болни българчета в чужбина и други благотворителни каузи. Звездният изпълнител вече не ги брои - толкова са много.

Когато го попитат дали се страхува от смъртта, той отговаря с категорично: "Не". Позицията му е на философ. Твърди, че никой не е вечен на тази земя, че всички някой ден напускаме света и най-важното "са уроците от живота, които даваме на другите".

Любо Киров доверява, че в реанимацията през цялото време се е молил на Господ "да се оправи, да му помогне, да му даде сила". "Имах странни преживявания в реанимацията. В просъница си говорих с някакъв човек. Когато попитах сестрата за него, тя каза, че няма такъв човек в реанимацията. Тогава разбрах, че съм бил на интересно място - между живота и смъртта", връща лентата назад певецът.

Особено ангажиран е певецът с каузата на децата, болни от церебрална парализа. Той е прекарвал много време в разговори с родители на такива деца и му е много мъчно, че тук още липсва лечение със стволови клетки, каквото се прилага в чужбина. "Без него много от тях са обречени на инвалидната количка", роптае Киров.