Днес Тодор Колев щеше да навърши 85 г.

„От малък слушах колко добър шивач е баща ми. Впоследствие разбрах защо. Отраснал съм в семейство на човек, когото уважават заради работата му. И това, може би, подсъзнателно ме е задвижило в професията ми“, казва актьорът.

ТЕАТЪРЪТ Е МОЯТА ПЪРВА И НАЙ-ГОЛЯМА ЛЮБОВ

КУЛТОВИ ОБРАЗИ В ТЕАТЪРА И КИНОТО

ПРИЗНАНИЕ

МУЗИКАТА, (СРЕЩУ) КИНОТО И ТЕАТЪРА

ДЕПУТАТ БЕШЕ МОЯТА НАЙ-КРАТКА РОЛЯ

През 1999 г., след десетгодишна пауза, Тодор Колев се завръща и на сцената на Малък градски театър „Зад канала“ в постановката „Любов в Мадагаскар“ – в ролята на неудачника Джони, заедно с Анета Сотирова.

НАЗАД КЪМ КУЛТУРАТА

Тодор Колев е водещ и на първото издание на Dancing Stars през 2008 година.

ВАРНЕНСКОТО СОФИЯНЧЕ ОТ ШУМЕН

Днес се навършват 85 години от рождението на големия български актьор Тодор Колев. Той е роден на 26 август 1939 г. в Шумен. Кръстен е на дядо си Тодор Колев. Баща му създава модно ателие за мъжки облекла „Адам“ в Шумен и получава псевдонима Адам, а малкият Тодор започват да наричат малкото Адамче. До идването му в София, а и по време на следването му всички го наричат така, пише БТА.

Два пъти кандидатства във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов". Първия път не го приемат: „Не бях подготвен. Бях войник и буквално от едно учение отидох на изпитите, като си мислех, че ще трогна комисията с войнишките си дрехи“. Втория път, на приемния изпит, обува обувки с високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото преди това разбира, че във ВИТИЗ приемат предимно актьори с „мастита фигура и мощен глас". Завършва ВИТИЗ през 1965 г. в класа на проф. Николай Люцканов. Разпределен е в Смолянския драматичен театър. Тогава става популярен с шеговитите песни, които изпълнява.

През 1966 г. Тодор Колев играе в Шуменския театър, където изпълнява главната роля в пиесата „Ние не вярваме в щъркели“ на Недялко Йорданов, спряна от властите. През 1967 г. е поканен от режисьора Крикор Азарян да се включи в трупата на Пловдивския драматичен театър, където играе редом с Цветана Манева, Илка Зафирова, Стефан Мавродиев, Антон Горчев, Руси Чанев, Северина Тенев. Дебютът му е с малка роля в пиесата „По пътя“ от Виктор Розов, следват едноактните пиеси на Иван Радоев „Автостоп“ и „Петрол“, „Уестсайдска история“ на Крикор Азарян.

Докато е в Пловдив, Тодор Колев печели и първото си отличие. В Националния преглед на българската драма и театър през 1969 г. получава първа награда за мъжка роля за майсторското си превъплъщение в ролята на лесничея Марин в пиесата „Лодка в гората" на Николай Хайтов и режисьора Крикор Азарян. „Тази роля ми разкри какво съм всъщност като актьор. Това според мен е сценичният път на всеки артист – да разбере какво може, какво го отличава от другите, как може да каже едно нещо на хората по свой начин. Когато Хайтов видя пиесата, възкликна: „Боже мой, вие сте превърнали един реквием в джаз“, разказва актьорът.

Същата 1969 година директорът на Пловдивския театър Слави Генев е уволнен и след като Крикор Азарян не е назначен за директор, една част от актьорите се местят в Пазарджик, а друга, сред които и Тодор Колев – в София. Тук той е поканен от директора на театър „Сълза и смях“ Иван Кондов в трупата на театъра, където играе близо две години. Принуден да напусне, Тодор Колев остава една година без работа в театъра. През това време се снима в киното. През 1971 година новоназначената директорка на театър „София“ Николина Томанова го кани в трупата. „Не те назначавам като звезда. Това да ти е ясно. Идваш обикновен артист в този театър“, разказва Тодор Колев в автобиографичната си книга. Заедно с него, в театъра са назначени Доротея Тончева, Невена Мандаджиева, Руси Чанев, Милен Пенев. В трупата играят Коста Цонев, Петър Слабаков, Леда Тасева, Ицко Финци, Доси Досев.

На сцените на Пловдивския драматичен театър и театър „София“ Тодор Колев изиграва едни от най-запомнящите си роли – на Коля Красоткин в „Момчета" на Виктор Розов по Ф. М. Достоевски, на Васенка в „По-големият син" и на Шаманов в „Миналото лято в Чулимск" от Александър Вампилов, на Марин в „Пътеки" от Николай Хайтов, на Поп Харитон в „Събота' 23" от Стефан Цанев, на Орландо в „Както ви харесва" по Уилям Шекспир, на Топузов в „Човекоядката" на Иван Радоев, на Горо Горов в „Таралеж", на Цеко Цеков в „Кълбовидна мълния" на Иван Радоев, на бабата в „Зелената брадавица" по Никола Русев, на Джордж в „Догодина по същото време" от Бърнард Слей, „Имате ли огънче“ на Недялко Йорданов, „Рожден ден“ от Харолд Пинтър.

Незабравими остават ролите му в киното. Филмите, в които е участвал, са повече от 30. Сред тях са „Цар и генерал" (1966) на Въло Радев, „Случаят Пенлеве" (1968) „Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), „Козият рог" (1972), „Преброяване на дивите зайци" (1973), „Иван Кондарев" (1974), „Топло" (1978), „Двойникът" (1980), „Господин за един ден" (1984), „Опасен чар" (1984), „Смъртта може да почака" (1985), „Човек на паважа" (1987), „Нощем по покривите" (1987), „Испанска муха" (1998), както и в телевизионните сериали „Морска сол" (2005), „Приключенията на един Арлекин" (2007) и „Сутрешен блок" (2012).

Италиански вестник от средата на 80-те години на 20-и век поставя Тодор Колев редом до Чарли Чаплин: „Един българин си позволи да имитира Чаплин (става въпрос за импровизирания танц с хлебчетата от филма „Опасен чар“ (1984), в който той играе ролята на Ястребовски), но когато човек види целия филм разбира, че той има право за това". През 1988 г. филмът е отличен със Специалната награда от Фестивала на комедийния филм в Шамрус, Франция. Тодор Колев лично получава отличието. „Интересното беше, че французите се смяха на това, на което се смяха и зрителите у нас. Това е феноменът на смеха“, споделя актьорът през 1989 г. в интервю.

Музиката му дава възможност да прави неща, които не може да прави нито в театъра, нито в киното. От 9-годишен свири на цигулка, а впоследствие започва да се занимава със саксофон и акордеон в продължение на десет години. В младежките си години се увлича и по джазовата музика. През 1970 г. става популярен с дебютната си песен „Песента на кафето". Първият му самостоятелен рецитал е на Младежкия конкурс за забавна песен през май 1973 г. в зала „Универсиада" в съпровод на оркестър „Метроном".

В новогодишната програма на телевизията, в навечерието на 1980 година, Тодор Колев става прочут със своето музикално шоу „Иръпшъните", създадено по негова идея, в което участват и Георги Мамалев, Емил Джамджиев и Боян Иванов. Следват концерти из цялата страна, където четиримата представят музикалното шоу.

През 1982 г. песента „Някога по дългия бряг“, по музика на Константин Ташев, в негово изпълнение печели първа награда на конкурса „Бургас и неговите трудови хора“. Солист е на биг бенда на Българското национално радио, а най-дълготрайно и плодотворно е сътрудничеството му с Георги Борисов и неговите оркестри „Динамит брас бенд" и „Борисов брас бенд". През 80-те години на 20 век изпълнява редица шлагери, сред които „Жалба за младост" по музика Морис Аладжем през 1983 г.

Преди промените от 10 ноември 1989 г. му приписват сентенцията „Трима Тошковци веселят народа – Живков, Козарев и аз". Навръх 10 ноември отначало апокрифна, после всенародна, става песента „Как ще ги стигнем американците" – за откраднатите чистачки от неговата скромна кола по мелодията на песента Let it be на Beatles.

По стихове на поета Борис Христов е песента „Самотният човек", включена в първата му грамофонна плоча „Тодор Колев“ (1982) и превърнала се в лична изповед на актьора, както и песента „Петима музиканти", включена в албума му „Немам нерви“ (1990). През 1983 г. грамофонната му плоча „Тодор Колев“ набира невиждан дотогава тираж. В деня, в който му съобщават, че е на първо място по продажби, спират плочата. Той има издадени още три албума – „Фалшив герой" (1995), The best (1999), „Най-доброто" (2001).

От 1992 година е съветник по културните въпроси в посолството на България в Отава, Канада. През май 1993 година доброволно се отказва от дипломатическия пост и се връща към актьорската професия. „Заех се, защото знаех, че дълго няма да продължи. А това е най-кратката роля, която играх, като се има предвид, че 11 години представяхме „Човекоядката“, шест години – „Догодина по същото време“, а тук едва година и нещо…Когато става въпрос за работа, се отнасям дори педантично. За съжаление, доста скоро разбрах, че нищо сериозно не се прави в Народното събрание“.

Последната му роля в театъра, преди да замине за Канада, е през 1991 г. в театър „Възраждане“ в постановката на Недялко Йорданов „Трендафил Акациев – поет на социализЪма и демокрацията“. „Когато бях в Бургаския театър, направих един малък рецитал по стиховете на Трендафил Акациев и го записах на магнетофон. Тодор Колев беше направо полудял и започна да рецитира негови стихове на концертите си. А когато след 10 ноември 1989 г. театър „Възраждане“ беше пред закриване, Тодор дойде при мен и направихме спектакъла „Трендафил Акациев – поет на социализЪма и демокрацията“. Това беше почти тричасов спектакъл, който писах цяло лято. Успехът беше огромен и това спаси театъра от фалит“, разказва Недялко Йорданов.

През 1994 г. Тодор Колев се завръща отново в театъра в ролята на бай Санди или другаря Топузов в пиесата „Упи, или театърът в края на века“ на Иван Радоев и режисьора Крикор Азарян в Театъра на българската армия и в „Суматоха“ на Йордан Радичков в Народния театър „Иван Вазов“.

През септември 2004 г. в Пловдивския драматичен театър е премиерата на спектакъла на Тодор Колев „Назад към културата“, на който той е автор на текста, сценографията и режисурата. Освен това изпълнява и главната роля в него. Историята е за човек, който излиза да разкаже това, което е научил през последното лято, запълвал е пропуските си в областта на културата и сега се представя в завършен интелектуален вид. Спектакълът е посрещнат с възторг от публиката. На въпроса ще има ли нова подобна авантюра, той отговаря: „Не, това е последното. Шарл Азнавур казва: „Трябва да умееш да станеш от масата, когато любовта е отсервирана“. Винаги съм се стремил да служа на тази максима“. Същата година играе и в постановката „Умирай лесно“ в „Театър 199“.

През 1994 г. се появява шоуто „Как ще ги стигнем...", на което Тодор Колев е автор и водещ. В началото се излъчва като предаване по радио "Витоша". На 24 октомври 1994 г. по Българската национална телевизия (БНТ) е излъчено първото телевизионно шоу, в което участват Георги Мамалев, Росица Кирилова, Мая Новоселска и Кръстю Лафазанов. „Идеята дойде от Хачо Бояджиев, но истината е, че аз винаги съм искал да направя нещо свое, някакво телевизионно шоу, като тези, които съм виждал в чужбина. В това шоу ще показвам, че на този свят може да се живее и с чувство за хумор и така вероятно е по-леко“, споделя Тодор Колев. За четири години телевизионното шоу има 163 издания, в които гости са предимно хора на изкуството и културата, защото „ако нещо може да спаси страната, и ако тя с нещо може да се похвали пред света, то това са именно те“, казва Тодор Колев.

През 1998 година той спира по свое желание шоуто „Как ще ги стигнем…“. Последното е излъчено на 17 август. „Ако на човек не му е интересно вече това, което прави, то не е интересно и за зрителите“, казва Тодор Колев. През юли 1998 г., когато обявява, че ще започне да води ново шоу – „Вход свободен“, което представлява хроника на живота в миналото и днес. Рубриките в него са различни - „Кинопреглед“, „Къде са те сега“, „Хора с идеи“. Първото е излъчено на 26 октомври 1998 г. по „Канал 1" на БНТ. В прощалното шоу на „Вход свободен“ на 30 октомври 1999 г. е изпълнена мечтата на Тодор Колев от неговия ученик Стефан Вълдобрев не да води шоуто, а самият той да бъде гост. През 2009 г. Стефан Вълдобрев режисира телевизионния спектакъл „100 години Тодор Колев”, а през 2010 г. получава покана от своя учител Тодор Колев да режисира сценичната и телевизионната версия на юбилейния му концерт „100 години Тодор Колев“ в зала 1 на НДК. По това време двамата започват работа и по съвместен игрален филмов проект, базиран върху трагикомичен разказ по действителен случай от 70-те години на 20 век. Тодор Колев умира, преди сценарият да бъде финализиран и продукцията готова за снимки.

В продължение на 25 години, Тодор Колев преподава актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Започва през 1978 година, от 1992 е доцент. Негови ученици са актьорите Стефан Вълдобрев, Чочо Попйорданов, Мариус Куркински, Анастасия Ингилизова.

През септември 1999 г. излиза от печат неговата автобиографична книга „Варненското софиянче от Шумен – живот и страдания грешнаго Тодора" в комплект с компактдиск с най-хубавите му песни. През 2005 година Тодор Колев е удостоен със златен знак на община Шумен и званието „Почетен гражданин на Шумен. През 2011 г. той получава награда „Икар" на Съюза на артистите в България за изключителен принос към българския театър.

Тодор Колев умира на 15 февруари 2013 г., на 73-годишна възраст, след продължително тежко боледуване. Година след смъртта му, на 11 юли 2014 г., в градската градина, в Шумен, е открит паметник на Тодор Колев с цигулка и кадър от филмова лента. Автор на монумента е проф. Младен Младенов, а паметникът е до известното в миналото заведение „Казиното", където Тодор Колев е работил като музикант. На 25 юни 2024 г. в Шумен е открит първият комедиен театрален фестивал „Тодор Колев“, създаден по идея на Драматично-кукления театър „Васил Друмев“.