Вижте решенията на МС от днес

Правителството одобри позиция на България по преюдициално запитване пред Съда на Европейския съюз по искане на Софийски районен съд

Правителството одобри днес позицията на Република България по дело пред Съда на Европейския съюз в Люксембург, образувано по преюдициално запитване на Софийски районен съд.

Одобрени са резултатите от българското участието в неформалното заседание на Съвета на ЕС „Правосъдие и вътрешни работи”

Министерският съвет одобри днес резултатите от участието на България в неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи”, част „Правосъдие“, което се проведе на 23 юли 2024 г. в Будапеща, Унгария.

Министърът на правосъдието Мария Павлова участва в първото за Унгарското председателство неформално заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“ в Будапеща.

България ще участва в 19-ото издание на Венецианското биенале за архитектура във Венеция

Министерският съвет прие Решение за участието на Република България в 19-ото издание на Венецианското биенале за архитектура във Венеция, Италианската република, от 10 май до 23 ноември 2025 г.

Осигурява се държавна гаранция за временна експозиция „В окото на бурята. Сецесион в Украйна“

Министерския т съвет прие Решение на Министерския съвет за осигуряване на държавна гаранция за временна експозиция „В окото на бурята. Сецесион в Украйна“.

Осигуряването на държавна гаранция на експонатите е общоприета европейска практика, която позволява реално да се намалят разходите за организиране на изложби, стимулира двустранното сътрудничество между музеите и мобилността на колекциите.

Предоставя се заем на „Напоителни системи“ ЕАД за изпълнение на проектни предложения

Министерският съвет одобри резултатите от неформално заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (част „Здравеопазване“), 24-25 юли 2024 г., гр. Будапеща, Унгария.

По първата тема министрите представиха информация по отношение на предизвикателствата, свързани със заболеваемостта от сърдечно-съдовите заболявания и предприетите национални мерки

Одобрен е Меморандум за разбирателство между българското правителство и „Смарт Солар Технолоджис“ АД

Произведената в предприятието продукция ще бъде предназначена основно за износ на европейските пазари - в Германия, Холандия, Италия и Австрия.

Инвестицията ще допринесе за развитие на община Стара Загора чрез генериране на устойчива заетост, повишаване на местната икономическа активност и подобряване на благосъстоянието на населението.

Въвеждат се за първи път стандарти за специализираните услуги за пострадали от домашно насилие и методика за оценка на риска от домашно насилие, която ще се прилага от съдебните органи

Специализираните услуги и програми за защита, помощ и подкрепа на реални и потенциални жертви на домашно насилие ще се предоставят по определени от държавата стандарти. Те бяха приети от правителството днес заедно с още редица изменения и допълнения в Правилника за прилагане на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), направени съгласно промените в самия закон от 2023 г.

Сред услугите са националната телефонна линия за помощ на лица, пострадали от домашно насилие или в риск; социалното, психологическото и правно консултиране и специализираните програми за възстановяване и/или защита в консултативен център или в защитено жилище; специализираните програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева за извършители на домашно насилие. Стандартите регламентират много детайлно реда за тяхното предоставяне, организацията на дейностите, изискванията към екипите. Особено внимание се обръща на работата с деца, които са свидетели или пострадали от домашно насилие. Регламентирани са разходите, които ще се остойностяват при финансирането на специализираните услуги и програми и контролът по тяхното предоставяне.

Правилникът за прилагане на ЗЗДН разписва също методика за извършване на оценка на риска от съда. Така за първи път съдебните органи разполагат с инструмент, чрез който да идентифицират и оценяват възможните рискове от последващо насилие, ескалация на насилието или смърт в бъдеще. Така ще се подпомага процесът по вземане и постановяване на съответно съдебно решение.

Промените в Правилника съдържат цялостен механизъм за избор на юридическите лица, които осъществяват превенция и защита от домашно насилие. Те ще се определят чрез конкурс. Уреден е и начинът за отчитане и контрол върху изпълнението на договорите по финансираните проекти - чрез проверки на място и по документи. Разписан е редът за вътрешен контрол от страна на финансираните организации.

Допълненият Правилник предвижда разработването на Координационен механизъм за помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие, който ще бъде приет с акт на Министерския съвет. Той ще регламентира взаимодействието между органите на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление и местната администрация и юридическите лица, които осъществяват дейности по превенция и защита от домашното насилие.

Новият Правилник посочва информацията, която ще се вписва в бъдещата Националната информационна система за превенция и защита от домашното насилие, реда за събирането и предоставянето й, организацията и функционирането на системата, нивата на достъп, връзката й с други регистри и бази данни.

Измененията и допълненията към Правилника за прилагане на ЗЗДН са изготвени от междуведомствена работна група, създадена със заповед на министър-председателя, с участието и на допълнителни експерти от неправителствения сектор, съдебната система и др.

Главното производство е образувано по искова молба от лицето С. L. срещу Прокуратурата на Република България, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 - 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за сумата от 6 хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от предприетите срещу ищеца действия по образувано досъдебно производство.

Преюдициалното запитване е във връзка с тълкуване на разпоредби от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (Директива (ЕС) 2016/680) във връзка с член 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД); Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите.

Република България има възможността посредством поддържаните от нея тези да допринесе за формирането на убеждение у Съда относно действителното съдържание на указаните в запитването правни норми с крайна цел постигането на непротиворечиво тълкуване и еднакво и точно прилагане на правото на Европейския съюз, в конкретния случай чл. 17 от ОРЗД.

В дневния ред на заседанието бе включена темата относно повишаването на правната конкурентоспособност на Европейския съюз. В позицията, изразена от министър Павлова, България подкрепи общия европейски подход за изграждане на устойчива и конкурентоспособна икономика в рамките на ЕС. Тя подчерта, че създаването на предвидима, ясна и лесно приложима европейска правна рамка ще насърчи по-доброто функциониране на малките и средни предприятия, а актовете в областта на правосъдието могат да допринесат значително за намаляването на ненужната административна тежест за предприятията.

Ролята на изкуствения интелект в областта на правосъдието също бе във фокуса на вниманието на европейските министри, участващи във форума. Министър Павлова отбеляза, че България споделя виждането, че дигитализацията и използването на изкуствен интелект могат да подобрят значително достъпа до правосъдие, да направят борбата с организираната престъпност по- ефективна и да облекчат работата на правоприлагащите органи. Същевременно трябва да се осигури пълно спазване на принципите на съразмерност, лична неприкосновеност и защита на данните, допълни тя.

Друга тема в дневния ред беше бъдещето на съдебното сътрудничество в областта на свободата, сигурността и правосъдието, както и дигитализацията на правосъдието като фактор за значително подобряване достъпа до него и за подпомагане борбата с организираната престъпност.

Биеналето е мултидисциплинарно и с сред най-престижните културни институции в световен мащаб. Международната изложба за архитектура се провежда през две години и протича по предварително обявена тема със социално значимо послание. Заглавието на 19-ото Биенале за архитектура е „Интелигентност. Естествена. Изкуствена. Колективна“. Това заглавие, което се позовава па термина „интелигентност“, също обхваща множествената му същност, като включва латинската дума „gens“, което означава „хора“. Биеналето ще се задълбочи в различни измерения на интелигентността - естествена, изкуствена и колективна - призовавайки глобалната архитектурна общност да оглави решения за неотложното предизвикателство на изменението на климата. Куратор па международната изложба е Карло Рати - италиански архитект и инженер.

Самото биенале, като международно събитие с многобройни официални участия на различни държави - винаги е било платформа за излагане на творби на чужденци от цял свят. Форумът ще изследва понятието „интелигентност“ като способност за адаптиране към ограниченията на околната среда, свързани с изменението на климата и опазването на планетата. Участниците се насърчават да черпят вдъхновение от своя местен контекст, като техният разнообразен принос стимулира глобален разговор за бъдещето.

Участието на Република България цели популяризиране на постиженията на съвременната българска архитектура, стимулиране на двустранното сътрудничество в областта на архитектурата и мобилността на творците, утвърждаване имиджа на България и използването на капацитета на страната за постигане на значими външнополитически цели и приоритети в областта на културата и визуалните изкуства.

Изложбата ще се проведе в Националната галерия - Двореца в периода от 11.10.2024 г. до 19.01.2025 г. Ще бъдат представени движими културни ценности (49 живописни произведения) собственост на Националния художествен музей на Украйна в гр. Киев и на музеите в градовете Днипро, Лвов, Полгава и Одеса. Произведенията са спасени от зоната на военните действия с помощта на колекционера Франческа Тисен-Борнмиса и инициираната от нея международна група „Музеи за Украйна“. Украинското изкуство от края на XIX - началото на XX в. е от особен интерес за българската публика заради очевидните прилики в развитието на „модернизма“ в двете страни. Произведенията са с много висока художествена стойност, като застрахователната им оценка е на стойност 10 985 000 евро.

Изложбата „В окото на бурята. Сецесион в Украйна“ е част от активните усилия, които полага Националната галерия да бъде развивано сътрудничеството и значително увеличен обменът в областта на визуалните изкуства. Галерията издирва, събира, документира, съхранява, изучава и популяризира културни ценности в областта на българското и чуждестранното визуално изкуство с познавателна, образователна, научна и естетическа цел на територията на Република България. С представянето на този проект Националната галерия не само подпомага представянето на произведенията, но участва активно в защита на движимите културни ценности на Украйна.

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни плащания по бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2024 г. за предоставяне на заем на „Напоителни системи“ ЕАД във връзка с изпълнение на проектни предложения за възстановяване на съществуващи хидромелиоративни съоръжения за напояване.

Предоставените като заем оборотни средства ще се ползват за изпълнение на проектни предложения по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.016 „За възстановяване на съществуващи хидромелиоративни съоръжения за напояване“ по подмярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от мярка 4. „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г.

Министрите проведоха политически дебат по три теми: „Европейски действия срещу сърдечносъдовите заболявалия“, „Европейско сътрудничество в областта на трансплантациите“ и „Приложение на Европейското пространство за здравни данни“.

Държавите членки откроиха донорството и трансплантациите като предизвикателство. В изказванията на голяма част от държавите членки, включително България бяха отбелязани съществени усилия на национално ниво, но въпреки това беше откроен факта със запазване на проблема с разминаването между търсенето и предлагане на органи.

В рамките на работен обяд министрите обмениха мнения за очертаващите се предизвикателства по приложението на Регламента за Европейското пространство за здравни данни. Независимо от етапа на подготвеност, голямото мнозинство държави членки открои притеснения по създаването на нови органи за споделянето на данни за вторична употреба и призова за сътрудничество, както относно обмяна на опит между държавите членки, така и с оглед на финансова подкрепа от ЕС.

Министерският съвет одобри Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и „Смарт Солар Технолоджис“ АД за изпълнение на приоритетния инвестиционен проект „Завод за производство на соларни панели и клетки”. Проектът ще се реализира в с. Еленино, община Стара Загора. С решението се създава и междуведомствена работна група за осигуряване на институционална подкрепа при изпълнението на инвестицията.

Проектът на „Смарт Солар Технолоджис“ АД предвижда изграждане на нов завод за производство на соларни панели и клетки. Размерът на инвестицията, като дълготрайни материални и нематериални активи, възлиза на 240 000 000 лв. Предвижда се да бъдат разкрити 812 нови работни места.

Приоритетни са инвестиционните проекти, които са особено значими за икономическото развитие на Република България или за регионите на страната съгласно Закона за насърчаване на инвестициите. Политиката за насърчаване на инвестициите се осъществява от Министерството на иновациите и растежа.