Живеещите в над 400 български селища се бунтуват заради сушата и безводието, от което страдат години наред, а управници от всякакви цветове на политическия спектър в годините назад наблюдаваха с пълно безразличие това. Кой може да оправдае управленското безхаберие, поради което в България има вода, има и пари, ама хиляди българи страдат от безводие и жажда?!
Такъв е проблемът с тежкото безводие в някои региони, което е обусловено не от липса на водни запаси, а от
невъзможност водата да стига до домовете на хората, поради лошо управление на сектора.
Публична тайна е, че водопреносната система у нас се нуждае от сериозна обнова - някъде от ново изграждане, другаде от подмяна на тръбите и за всичко това са нужни много средства.
Парадоксалното е, че пари има, но не се разпределят и влагат по правилен начин във важните сектори. Особено откакто има възможност да се използват и евросредства по различни програми.
Накратко, вода има и пари има.
Защо тогава хиляди българи са на воден режим,
Мисля си, дали последните не биха проявили малко емпатия и загриженост, най-вече отговорност да защитят заплатите си,
като помагат на служителите от малките населени места при изготвянето на проектите за водоснабдяване!
Тогава може би ще потече вода и от пресъхналите кранове…
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на novini.bg
С горчивина се шегувам пред млади колеги, че има теми, за които „писалото ми се изписа” от непрестанното им коментиране и поставяне в обществения фокус. И познайте – резултат няма никакъв, но продължаваме, защото, докато един проблем не е решен, е отворен за разговори, коментари, предложения и мнения.
е въпрос, на който вече всеки читател сам може да си отговори. Хората по места се питат, защо десетки кметове в близките години назад избраха да строят футболни игрища дори там, където няма отбори за „играта на народа”, вместо да направят и поправят водопреносните мрежи? И сами са намерили приемливи за тях отговори – говори се, че от строителството на стадионите се облажвали местните власти, а от други дейности това било по-трудно.
Факт е, че вече на някои места към момента кипи усилна дейност по правенето на водоснабдителна система, която върви бавно, мудно и с куп проблеми и усложнения. Там има шанс от пресъхналите кранове да потече живителна течност макар и късно. За други обаче няма никаква надежда засега. Огромен проблем е и това, че в малките селища няма обучени кадри /публична тайна е кадровият дефицит във всички сфери/, които да пишат читави проекти, които по-късно да защитят пред „големите чиновници” в столицата.
Така малките ще може да получават средства по съответни програми, вместо централната администрация да се „големее” и да препъва местната. Това може да звучи утопично, но пък е проява на „заедност”, както казваше един политик, на желание да живеем и да си помагаме в общността, която се нарича наша държава.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)