Може ли да потече вода от пресъхнали кранове

Такъв е проблемът с тежкото безводие в някои региони, което е обусловено не от липса на водни запаси, а от

Публична тайна е, че водопреносната система у нас се нуждае от сериозна обнова - някъде от ново изграждане, другаде от подмяна на тръбите и за всичко това са нужни много средства.

Парадоксалното е, че пари има, но не се разпределят и влагат по правилен начин във важните сектори. Особено откакто има възможност да се използват и евросредства по различни програми.

Мисля си, дали последните не биха проявили малко емпатия и загриженост, най-вече отговорност да защитят заплатите си,

Тогава може би ще потече вода и от пресъхналите кранове…

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на novini.bg

Живеещите в над 400 български селища се бунтуват заради сушата и безводието, от което страдат години наред, а управници от всякакви цветове на политическия спектър в годините назад наблюдаваха с пълно безразличие това. Кой може да оправдае управленското безхаберие, поради което в България има вода, има и пари, ама хиляди българи страдат от безводие и жажда?!

С горчивина се шегувам пред млади колеги, че има теми, за които „писалото ми се изписа” от непрестанното им коментиране и поставяне в обществения фокус. И познайте – резултат няма никакъв, но продължаваме, защото, докато един проблем не е решен, е отворен за разговори, коментари, предложения и мнения.

е въпрос, на който вече всеки читател сам може да си отговори. Хората по места се питат, защо десетки кметове в близките години назад избраха да строят футболни игрища дори там, където няма отбори за „играта на народа”, вместо да направят и поправят водопреносните мрежи? И сами са намерили приемливи за тях отговори – говори се, че от строителството на стадионите се облажвали местните власти, а от други дейности това било по-трудно.

Факт е, че вече на някои места към момента кипи усилна дейност по правенето на водоснабдителна система, която върви бавно, мудно и с куп проблеми и усложнения. Там има шанс от пресъхналите кранове да потече живителна течност макар и късно. За други обаче няма никаква надежда засега. Огромен проблем е и това, че в малките селища няма обучени кадри /публична тайна е кадровият дефицит във всички сфери/, които да пишат читави проекти, които по-късно да защитят пред „големите чиновници” в столицата.

Така малките ще може да получават средства по съответни програми, вместо централната администрация да се „големее” и да препъва местната. Това може да звучи утопично, но пък е проява на „заедност”, както казваше един политик, на желание да живеем и да си помагаме в общността, която се нарича наша държава.