Останки на антична сграда са открити при археологическите разкопки под Бетонния мост в Пловдив.
Едни каменни зидове са укрепвани с хоросан, други са на кална спойка – суха зидария, характерни за различни исторически периоди.
Досега са разкрити два гроба – зидани, от римския период, а други два са напълно разрушени и от тях е останала само основата. Починалите са били кремирани, което показва, че не са от християнска религия, а езическа.
При разкопките е намерена и шахта с кръгла форма, дълбока три метра. Едно от предположенията е, че е била дренажна. Отстрани е зазидана с тухли и е старинен градеж.
Шестима археолози от София, Белоградчик, Пловдив, подпомагани от доброволци , започнаха миналата седмица разкопките, след като при реконструкцията на жп линията точно под Бетонния мост изскочиха древни гробове.
От Национална компания „Железопътна инфраструктура” /НКЖИ/ и фирма „Трейс Груп Холд”, които изпълняват проекта за модернизация на ЖП възел –Пловдив, уведомиха Министерството на културата, както изисква законът.
Екипът, изпратен от Инспектората, потвърди ценната за историята находката – антична гробница, която датира края на втори – началото на трети век, пак според първите наблюдения.
Засега са разкрити основите на зидовете на античната сграда не е намерена битова керамика, защото има вкопани в нея гробове.
„Ако погребенията бяха по християнски обичай, щяхме да кажем, че тук е бил храм, но кремацията никога не е била присъща на християнската религия”, допълни археологът.
За проучването от министерството са определи 20 дни, но засега не е сигурно, че при разкопките няма да изскочи нещо ценно, което да удължи срока.
10 януари 2024 г. в 10:52 ч.
„Към настоящия момент е трудно да се установи със сигурност през кой век е правен градежът. Любопитното е, че сградата е била много голяма и представителна и попада в периферията, която даваме за територията на античния град”, обяснява ръководителят на археологическото проучване Петър Зидаров, цитиран от „Марица” .
„В процес на разкриване сме и засега все още нямаме достатъчно данни. Всеки момент могат да изскочат нови детайли, които могат да опровергаят предположенията. Заради кремацията много малко кости са запазени и очакваме от БАН-София да дойде антрополог, който да се опита да определи на каква възраст са хората, погребани на това място”, обясни Петър Зидаров.
)
)