Прокуратурата протестира изменението на мярката на Георги Георгиев

Наблюдаващите прокурори считат, че определението на Районен съд -Пловдив е неправилно и незаконосъобразно, като основните аргументи са следните:

По делото предстои да се разпитат свидетели, чиито показания са от изключително значение за разкриване на обективната истина и на които може да бъде оказано въздействие.

Очаква се разглеждането на протеста от Окръжен съд-Пловдив, съобщиха от пресцентъра на Апелативна прокуратура - Пловдив.

Днес, 5 август 2024 г., Районна прокуратура-Стара Загора внесе чрез Районен съд-Пловдив в Окръжен съд-Пловдив протест срещу изменението на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „домашен арест“ на подсъдимия Г.Г.

Спрямо него на 15.12.2023 г. бе внесен обвинителен акт за три престъпления – за причинена с особена жестокост и по особено мъчителен начин многостепенна средна телесна повреда, за принуда и за закани с убийство спрямо 18-годишно момиче. Определението на Районен съд-Пловдив за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „домашен арест“ и „забрана за напускане на пределите на България“ спрямо Г.Г. е от 30.07.2024 г., когато е проведено съдебно заседание по делото. Районна прокуратура-Стара Загора внася протеста в законовия 7-дневен срок.

Задържането на Г.Г. е в разумен срок. То съответства на целите на закона и е в съответствие с изискванията на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи с оглед обективни критерии - фактическа и правна сложност на делото и поведение на подсъдимия. В тази връзка са и решенията на Европейския съд по правата на човека, според които при изменение на мярката за неотклонение съдът е длъжен да вземе предвид броя на извършените по-рано престъпления, да отчете вида им и времевия промеждутък между тях, както и да се съобрази, че в момента Г.Г. е подсъдим за три тежки умишлени престъпления, всяко едно от тях е наказуемо с лишаване от свобода и засяга личността и телесната неприкосновеност на пострадалата.

Не следва да се пренебрегва и безопасността на пострадалата по конкретното наказателно производство. Обстоятелството, че на Г.Г. е наложена забрана да напуска дома си, не представлява никаква пречка същият да приема посетители и за това не се изисква разрешение от органа, наложил мярката за неотклонение „домашен арест“. Не е налице и забрана подсъдимият да ползва мобилни устройства, посредством които да осъществи комуникация със свидетели по делото и с пострадалата. Тук е мястото отново да се припомни, че едно от повдигнатите на подсъдимия обвинения касае закани с убийство към пострадалата, някои от които са били отправени чрез мобилно устройство.