На 31 юли 1997 г. 38-ото Народно събрание приема...

На 31 юли 1997 г. Народното събрание приема Закона за националния герб на България.

Основните елементи на българския герб – лъвът и короната официално стават български държавни символи след приемането на Търновската конституция през 1879 г. През годините до 1946 изображенията на лъвовете претърпяват 30 модификации.

Преписът от „Хроника на Констанцкия събор“ от 1450 г. показва първообраза на българския хералдически герб – три препускащи лъва върху щит с корона върху него.

Върху герба на цар Иван Шишман век преди падането на България под османско робство короната е от западноевропейски тип за разлика от византийския тип корони с висулки отстрани.

На 31 юли 1997 г. 38-ото НС одобрява проекта на Георги Чапкънов и Кирил Гогов, които „вграждат“ символа и атрибутите на държавността в герба на България.

В емисия „Вътрешна информация“ на БТА четем:

София, 1 юли 1997 г. /БТА/ Днес президентът Петър Стоянов събира представители на политическите сили интелектуалци и специалисти по хералдика на консултации за новия български герб.

***

Президентът Петър Стоянов се консултира с лидерите на политическите сили в парламента за държавния герб

Участниците в срещата декларираха, че има политическа воля хералдичният знак да бъде приет до края на тази парламентарна сесия.

Парламентът ще обсъжда законопроектите за герба на извънредно заседание днес

София, 25 юли 1997 г. /БТА/ Четирите законопроекта за държавен герб на България ще се обсъждат на извънредно заседание на Народното събрание днес от 16.00 ч., решиха депутатите (…)

Комисията по културата и медиите одобри проект за държавен герб

София, 29 юли 1997 г. /БТА/ Парламентарната комисия по културата и медиите прие днес проектозакон за държавния герб. Проектът обединява трите предложения, представени на първо четене - на Гиньо Ганев от ПГДЛ, на ОНС и на Евролевицата (…)

Парламентът прие Закона за държавния герб

София, 31 юли /БТА/ Народното събрание прие днес Закона за държавния герб на Република България.

След редакционни поправки по предложението на Комисията по културата и медиите текстът бе одобрен със 177 гласа „за“, 16 „против“ и 29 „въздържали се“.

Националният химн на България прозвуча в залата след приемането на Закона за държавния герб.

Депутатите поканиха в залата автора на проекта за герб Георги Чапкънов.

Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви: „Съединението прави силата“.
***

Президентът Петър Стоянов постави изображение на герба на сградата на „Дондуков“ 2

София, 31 юли 1997 г. /БТА/ Под звуците на националния химн президентът Петър Стоянов днес лично постави цветно изображение на новоприетия държавен герб на Република България на сградата на „Дондуков“ 2.

По молба на президента художниците Георги Чапкънов и Кирил Гогов ще изработят барелеф на герба, който ще замени поставеното днес върху фасадата на „Дондуков“ 2 изображение, съобщиха от президентския прессекретариат.

На церемонията присъстваха секретарите на президента и много граждани.

В Народното събрание са внесени законопроекти от парламентарната група на Обединение за национално спасение (ОНС) – държавен герб до 1930-1947 г., от ПГ на Евролевицата – проект Чапкънов-Гогов- 1, от Гиньо Ганев – Парламентарна група на демократичната левица (ПГДЛ) проект Чапкънов-Гогов- 2 и от Стефан Гайтанджиев – ПГДЛ.

Лъвът и короната според историците не са новост в българската хералдика. Лъвът е често срещан в изображенията на монети и печати на царе от Второто българско царство (1187-1396 г.). Герб в хералдическото значение на думата през Първото българско царство не съществува, смятат историци и хералдици. Тогава короните и скиптрите са символи на държавната власт.

След шлемовете с конска опашка на прабългарските ханове за първи път хан Тервел носи корона. Официално той е коронясан от византийския император Юстиниан Втори. Използването на византийски тип корони става традиция за българските владетели от Първата българска държава, като единственото изключение е католическата корона на цар Калоян.

Коронован лъв е отпечатан на корицата на книгата „Стематографията“ от 1741 г. на книжовника Христофор Жефарович, която съдържа хералдически изображения. През Възраждането тази хералдична фигура се утвърждава трайно като символ на националноосвободителните борби. Изправеният лъв с короната е извезан върху знамето на четата на Филип Тотю, изобразен е върху печата на Левски и върху сабята на Жельо Войвода.

София, 1 юли 1997 г. /БТА/ Президентът Петър Стоянов събра тази сутрин представители на парламентарно представените политически сили, художници и интелектуалци на консултации за герба.
Освен ръководствата на парламентарните групи на политическите сили на „Дондуков“ 2 дойдоха председателят на Комисията по култура и медии Стоян Райчевски, Вера Мутафчиева, Божидар Димитров, Иван Андонов, Иван Станчов, Светлин Русев, Тончо Жечев и други.
В началото на срещата Петър Стоянов припомни на участниците, че при първите консултации за герба всяка политическа сила се е съгласила да отстъпи от първоначалното си становище в името на общонационален консенсус за държавния символ (…)

София, 1 юли 1997 г. /БТА/ Новият герб на България трябва да бъде или възстановеният държавен символ от 1930 година, или да се приеме проектогербът на Георги Чапкънов и Кирил Гогов, който практически е модификация на герба от 1930 година. Това е единодушната позиция на интелектуалци, художници и хералдици, която обяви директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров след консултациите, които проведе днес президентът Петър Стоянов по герба. Държавният глава събра политици, художници и интелектуалци, за да чуе мнението им за държавния символ.
Ние ще дадем път на проектогерба на Георги Чапкънов и Кирил Гогов, който спечели първа награда на организирания през 1992 година от Министерството на културата конкурс, каза председателят на Съюза на българските художници Любен Зидаров.
По мнението на художниците представеният от двамата творци проект за герб е по-приемлив от художествена гледна точка, графично изчистен и практически по-лесен за изпълнение (…)
На първия кръг от консултациите на президента с парламентарните политически сили на 6 юни партиите се съгласиха да не внасят промени в конституцията при приемането на нов герб.

София, 17 юли 1997 г. /БТА/ Държавният герб трябва да се приеме с пълен политически консенсус, тъй като силовото налагане на някой от проектите може да доведе до профанирането на идеята за символа на държавата, бе становището на президента Петър Стоянов след приключването на днешните консултации в Народното събрание (…)

Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит, над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на българските владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита на лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове.