„Наркотикът на изнасилвачите“: АПБ поставя въпроса за режима на GHB в България

Това пишат от Асоциацията на прокурорите в България.

На този фон Научно-експертният съвет (НЕС) към АПБ поставя на дневен ред въпроса дали действащият правен режим у нас отразява реалната опасност на GHB и дали българското законодателство не изостава спрямо съвременните рискове.

Пълният текст на изследването е публикуван на сайта на АПБ.

GHB, известно още като „наркотикът на изнасилвачите“, е психоактивно вещество с потискащо действие върху централната нервна система, което може да доведе до загуба на съзнание, амнезия, дезориентация и тежки последици за здравето. Именно заради тези ефекти то се свързва и с употреба при престъпления срещу половата неприкосновеност. Темата за GHB вече не е абстрактна за България. Тя влиза все по-осезаемо в общественото и институционалното внимание, включително и на фона на първото дело в България, внесено в съда от Софийската районна прокуратура по случай, свързан с това вещество.

„Когато едно вещество с висок риск за здравето и обществената безопасност продължава да бъде поставяно в по-лек режим на контрол, възниква въпросът дали правната рамка следва реалните заплахи или изостава от тях“, заявява прокурор Александра Стефанова, младши прокурор в Софийската районна прокуратура и член на Научно-експертния съвет към Асоциацията на прокурорите в България.

Според изследването темата има не само правно, но и силно обществено измерение. Когато става дума за вещество, свързвано с тежки интоксикации, загуба на контрол, амнезия и употреба при посегателства срещу личността, въпросът за регулацията не може да бъде оставен на заден план.

Изследването поставя и друг важен акцент — необходимостта от ясно разграничение между самото вещество GHB и други химични субстанции с различно приложение. Липсата на достатъчно прецизна правна рамка може да създаде празноти, да затрудни правоприлагането и да отслаби превенцията.

НЕС към АПБ счита, че въпросът за GHB трябва да бъде поставен сериозно в дневния ред на законодателя, институциите и професионалната общност. Темата не бива да чака следващ тежък обществен случай, за да бъде разпозната като проблем с реални последици за здравето, сигурността и правосъдието.