Увеличава се броят на кръводарителите в Бургас

Редовни кръводарители

Имаме каталог с редовни кръводарители, каза д-р Желязкова. По думите ѝ при необходимост те биват потърсени и голяма част от тях се отзовават.

Кой може да дарява кръв

Кръводарител може да стане всяко здраво лице на възраст между 18 – 65 години, което тежи повече от 50 кг., няма хронични заболявания и не е приемал медикаменти поне 48 часа, посочи д-р Желязкова. Кръводаряването отнема около седем минути.

Как се съхранява кръвта

Кръвното отделение в УМБАЛ – Бургас е пункт за вземане на кръв, но не я обработва

Процесът за получаване на обработен кръвен материал по линия отделение – център – отделение" отнема около четири дни, посочи началникът на отделението.

Изграждане на Център по трансфузионна хематология в Бургас

Община Бургас насърчава кръводарители с доброволчески инициативи и ваучери за посещение на туристически обекти

През последните четири години наблюдаваме увеличение в броя на кръводарителите в Бургас. През 2023 г. кръводарителите са общо 8400, със 152 по-малко спрямо предходната година - 8248. Това каза в интервю за БТА д-р Людмила Желязкова, началник на Отделението по трансфузионна хематология в Университетската многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) в Бургас. За периода януари – юли 2024 г. броят на кръводаряванията в Бургас е 4599. По думите ѝ, ако се запази тази тенденция, в края на тази година ще има повече кръводарители в сравнение с миналата година.

В Отделението по трансфузионна хематология в УМБАЛ-Бургас се правят повече кръводарявания в сравнение с Кръвния център в Стара Загора, подчерта специалистът. За 2023 г. в крайморския град кръводаряванията са с 1000 повече от тези в Стара Загора, а за 2022 г. – с 1800.

Няма друга болница в страната на ниво отделение, което да има повече кръводарявания от Кръвния център в Бургас, заяви д-р Желязкова. Кръвното отделение в Бургас взима два пъти повече кръв, отколкото средно вземат всичките отделения в страната, допълни тя. В Сливен имат между 3000-4000 кръводарявания, в Ямбол – малко над 3000, а в Бургас те са над 8000. По думите ѝ причина за това са многобройното население на област Бургас и обслужването на 19 лечебни заведения в Бургаско, десет от които са с интензивна оперативна дейност.

Според д-р Желязкова Бургас е предпочитано място от пациентите за кардиохирургични операции. За тези манипулации са необходими големи количества кръв, които се набавят именно от нашето отделение, уточни тя. Много пациенти от Петрич, Разград и Силистра търсят лечение в бургаските болници, включително и от Варна, който е град с кръвен център, допълни специалистът.

За 2023 г. броят на редовните кръводарители е 72, а от януари до средата на юли т.г. те са 64, посочи д-р Желязкова, като допълни, че се очаква покачване в броя на тазгодишните редовни доброволци. През изминалата година 2924 души са дарили кръв за първи път в живота си, а до средата на юли 2024 г. новите кръводарители са 1408.

По думите ѝ няма различни изисквания за мъжете и жените, но има разлика в позволението колко пъти в годината може да бъде дарена кръв. Първото правило гласи, че трябва да има минимум 60 календарни дни от едното до другото кръводаряване. Ако се спазва директно това правило, означава, че човек може в годината да дари до шест пъти. Но законът ограничава мъжете да даряват кръв до пет пъти годишно, а жените – до четири пъти, подчерта специалистът. Според д-р Желязкова разликата се дължи на факта, че жените годишно губят голямо количество кръв по време на менструация и техният хемоглобин е по-нисък.

След вземането на кръвта, тя се поставя в охладени на температура 17-18 градуса плата, след което се съхраняват в специален хладилник, където престояват в рамките на три часа на температура 22 градуса. Това е с цел фагоцитите (клетки, които унищожават част или цял микроорганизъм) да запазят своята действаща функция при процеса на кръвовземане и през тези три часа да протече фагоцитозата, обясни началникът на отделението. След това сакчетата с кръв се поставят в друго хладилно отделение с температура 4-6 градуса, където престояват до извозването им до Районния център по трансфузионна хематология (РЦТХ) в Стара Загора. Д-р Желязкова уточни, че при извозването по маршрут Бургас – Стара Загора и обратно сакчетата се слагат в хладилни чанти на същата температура.

Кръвта има средно срок на годност от 35 дни, но има и вариации, каза специалистът. Ако се вземе по-малко от 380 до 450 мл. кръв, срокът е 21 дни. Има конфигурация сакове с вградени филтри и добавен хранителен разтвор за еритроцитите, която позволява кръвта да бъде годна до 42 дни, посочи тя.

Отделението по трансфузионна хематология в УМБАЛ – Бургас е пункт за вземане на кръв, но не я обработва, посочи началникът на отделението. По думите ѝ взетата кръв се изпраща в Кръвния център в Стара Загора, където се правят изследвания и се обработват кръвните продукти. Когато продуктът е готов, се изпраща обратно при нас, уточни тя.

Много по-лесно е да вземем готов биопродукт от кръвен център из страната, отколкото да събираме кръв от доброволци и тя да бъде изпратена за обработка в друг център, уточни д-р Желязкова. По думите ѝ транспортирането и обработката на кръвния материал отнема дни, докато набавянето на готов продукт от друг център отнема часове.

Кръвните центрове не разчитат на запаси, докато отделенията са пряко зависими от запасите, заяви специалистът. Тя обясни, че процесът по вземане, изследване и преработване на кръвта може да протече едновременно само в кръвен център. В отделенията единствено кръвта се взема, подготвя се за транспортиране до съответния кръвен център и се чака преработката на биопродукта, през това време отделенията разчитат на кръвни запаси, уточни д-р Желязкова.

През декември 2023 г. пристигна одобрението за изграждането на Център по трансфузионна хематология в Бургас, припомни д-р Желязкова. Тя обясни, че постижението се е случило благодарение на съвместните усилия и настояване на всички болници в региона и структурите на Община Бургас. Процедурата е на етап разписване на одобрение за промяна на постановление, което декларира кои са кръвните центрове в страната, уточни специалистът. Докато Бургас не бъде вписан като следващия град с кръвен център, не може да се започне работата по изграждането на звеното, подчерта тя. По думите ѝ проектът по изграждане на центъра, който представлява реставрация на сграда към болницата, е финансирана от кмета на Община Бургас Димитър Николов.

Според д-р Желязкова решение за справяне с предизвикателствата, пред които са изправени екипите на трансфузионната система, е изграждането на подобен център на територията на Бургас. Дори и да са по-малко биопродуктите, ние няма да зависим от други центрове. Тогава можем да разчитаме на спонтанни акции и на индивидуално призоваване на прицелни кръвни групи, подчерта тя. Ако сме център, ще можем да изследваме и обработваме кръвта за шест часа, като на практика ще разполагаме и с най-рядко срещаните кръвни групи, допълни специалистът.

Община Бургас усилено работи в посока насърчаване на кръводаряването с множество доброволчески инициативи и безплатни ваучери за посещение на туристически обекти, което оказва положителен резултат, каза д-р Желязкова. Идеята на Община Бургас стартира на 1 юли, като до 10 юли са направени над 30 доброволни кръводарявания, уточни тя. Голяма част от доброволците идват по групи да дарят кръв и да се възползват от ваучерите, за да си организират екскурзия. Това е за доброто на града, на Кръвния център, на болницата и най-вече на пациентите, посочи специалистът.