Художникът Ясен Гюзелев: Какво е добрият вкус?

Алюзията, която се прави, когато наредиш в подобен ред група хора, е неизбежна и търсена. Това го разбират хората от цял свят.

особено от страна на нашите високи интелектуалци, които веднага хванаха другия контекст.

Показаха ни и различните, изглеждат ми всички еднакви, но стига с тези плакатни и очевидни внушения.

реката, градът, музеите, дворците, площадите и т.н. Накрая Много добрата Селин Дион и кулата.

Да оставим посланията настрана. Какво е добрият вкус?

Чувството за мярка отдавна е изпуснато и от спорещите по каквато и да е тема тук във ФБ или изобщо. Това е липса на вкус, както и на елементарно възпитание. Хайде, при простаците и Ганювците е ясно, но същото се наблюдава и при високата интелигенция.

Много дълго стана.

Клишетата, с които човек се опитва да се пребори, стават все повече и повече.

Заглавието е на редактора

Ясен Гюзелев е художник, илюстратор, популярен не само в България, но и зад граница. Той е син на световно известния оперен бас Никола Гюзелев, прославил Родината ни по света.

Тайната вечеря не е картина на Леонардо да Винчи. Това е епизод от така наречените Страсти Христови, описани в евнгелията. Преди Леонардо да нарисува своя стенопис на тази тема, този епизод, сцена, е изобразяван стотици, може би хиляди пъти от най - различни художници и школи сред целия християнски свят. Общо взето Леонардо се придържа към вече създадения канон, но със своите нововъдения, разбира се. След него има нови хиляди интерпретации на тази тема. Все пак неговата версия е известна по цял свят, дори в нехристиянския.

Аз лично, не се чувствам обиден, разбирам контекстуално, че това е допустимо, но не всички християни по света разбират като мен. Изключително смешно беше това, че някой направи препратка към никому неизвестна картина на никому неизвестен холандски художник (освен на тесни специалисти) притежание на неизвестен музей в малко известен френски град. Изобразената сцена на тази картина, освен за специалистите, е малко позабравена част от Елинската митология. Съмнявам се, че режисьорът някога я е виждал.

Не драги, няма друг контекст. Тази никому неизвестна картина не може да оправдае безрезервен възторг към спектакъла и неговите послания. А те са ясни: вече се превръща в неофициален химн красивата песен на Джон Ленън Imagine на всички подобни събития. Джон хубаво и поетично ни предава смисъла на Комунистическия Манифест на Карл Маркс. Обичам тази песен, но там се споменава и and no religion too.

Всичко беше смес от добри фрагменти и от пошли и кичозни. Последните две неща отдавна се възприемат като Високо изкуство, така че някой може да се възмущава, а друг да ръкопляска. Всичко беше един миш маш, от който запомних едва три четвърти. Не съм забелязал дори тази сцена, която ми е повод да пиша.

Аз не съм ерудит или някакъв интелектуалец. Имам такива приятели и близки. Момента, в който те започнат да упражняват своята ирония и сарказъм, дори когато са разбрали, че не са били съвсем прави, ги принизява до нивото на техните опоненти. Така е по всички теми. А, техните опоненти обикновено са много прости и примитивни хора. Но не винаги. Има прости и интелигентни хора. Има образовани и интелигентни хора, които са на различно мнение. Те не са непременно Путинисти или антиваксъри или каквото щете там.