Добрин Иванов, АИКБ: Инвестиционната среда в България може да стане по-добра с редица мерки

Той обясни, че не наблюдаваме активна политика от страна на България за привличане на чуждестранни инвестиции.

Иванов обаче смята, че самото негативно говорене по отношение на инвестиционната среда в България я влошава.

По думите му, когато един инвеститор избира държавата, в която да вложи, той се води от няколко условия и причини, които да наклонят решението му.

Изпълнителният директор на АИКБ уточни, че човешките ресурси са важни, защото са фактор за производство, но са и потребители на стоките, които се произвеждат.

Иванов отбеляза, че бизнесът има нужда от средно технически кадри, а не само от висшисти.

Причините в България да не привличаме големи инвеститори са комплексни. Най-общо казано, това е влошената макроикономическа среда, условията за правене на бизнес и инвестиционната среда. Това коментира в ефира на Дарик изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов.

“Показателен е примерът с голямата инвестиция на Volkswagen, която се планираше. Тогава се активизира цялата структура на държавата, наистина беше поставена като основен приоритет. Множеството министри положиха усилия, но в крайна сметка не успяхме да се преборим, тази инвестиция не беше реализирана. Това показа капацитета на държавата да привлича инвестиции и то при положение, че беше активизирана държавата“, каза той.

“За да бъде осъществено едно производство, са необходими природни ресурси – суровини, материали, както и човешки труд. Необходими са капитал под формата на машини или парични средства и трябват и предприемачески умения. Ако предприемачът има предприемаческите умения и капитала, той търси на първо място в една държава останалите две условия”, допълни Иванов.

“В България имаме много сериозен проблем с човешките ресурси, то е и европейски проблем, но е в особена силна степен изразен у нас. Имаме демографска криза, намаляване на човешките ресурси, застаряване на населението, намаляване на квалификацията на работещите. Не сме в особено добра позиция, отчитайки този ресурс”, обясни той.

“Балансът между професионалното средно образование и т.нар. реално средно образование е нарушен и той беше нарушен в продължение на над 20 години. Професионалното образование се обезцени. Децата, които завършват професионалните гимназии, са неподготвени за пазара на труда и не могат да бъдат включени в него, когато завършат. Именно заради това не са и достатъчно атрактивни тези паралелки за кандидат-гимназистите”, каза той.