Добрин Иванов, АИКБ: Инвестиционната среда в България може да стане по-добра с редица мерки

Причините в България да не привличаме големи инвеститори са комплексни. Най-общо казано, това е влошената макроикономическа среда, условията за правене на бизнес и инвестиционната среда. Това коментира в ефира на Дарик изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов.

Той обясни, че не наблюдаваме активна политика от страна на България за привличане на чуждестранни инвестиции.

Иванов обаче смята, че самото негативно говорене по отношение на инвестиционната среда в България я влошава.

По думите му, когато един инвеститор избира държавата, в която да вложи, той се води от няколко условия и причини, които да наклонят решението му.

Изпълнителният директор на АИКБ уточни, че човешките ресурси са важни, защото са фактор за производство, но са и потребители на стоките, които се произвеждат.

Иванов отбеляза, че бизнесът има нужда от средно технически кадри, а не само от висшисти.

“Показателен е примерът с голямата инвестиция на Volkswagen, която се планираше. Тогава се активизира цялата структура на държавата, наистина беше поставена като основен приоритет. Множеството министри положиха усилия, но в крайна сметка не успяхме да се преборим, тази инвестиция не беше реализирана. Това показа капацитета на държавата да привлича инвестиции и то при положение, че беше активизирана държавата“, каза той.

“За да бъде осъществено едно производство, са необходими природни ресурси – суровини, материали, както и човешки труд. Необходими са капитал под формата на машини или парични средства и трябват и предприемачески умения. Ако предприемачът има предприемаческите умения и капитала, той търси на първо място в една държава останалите две условия”, допълни Иванов.

“В България имаме много сериозен проблем с човешките ресурси, то е и европейски проблем, но е в особена силна степен изразен у нас. Имаме демографска криза, намаляване на човешките ресурси, застаряване на населението, намаляване на квалификацията на работещите. Не сме в особено добра позиция, отчитайки този ресурс”, обясни той.

“Балансът между професионалното средно образование и т.нар. реално средно образование е нарушен и той беше нарушен в продължение на над 20 години. Професионалното образование се обезцени. Децата, които завършват професионалните гимназии, са неподготвени за пазара на труда и не могат да бъдат включени в него, когато завършат. Именно заради това не са и достатъчно атрактивни тези паралелки за кандидат-гимназистите”, каза той.