"Морските горещи вълни зачестяват, затоплянето вследствие на изменения климат е със средна скорост 0,15 градуса на десетилетие през последните 40 години, като то причинява по-дълги и чести морски горещи вълни. Осем от десетте най-тежки морски горещи вълни са се случили именно през последното десетилетие", каза климатологът.
Горещо, но не чак толкова
Жегите и цената на туристическата услугата
Климатичните фалити на хотели и новите трансформации
Мястото на държавата
Новите навици за почивка
Новите послания
Новите стари дестинации
Отива ли в прохладната история формулата за почивка "слънце, море, пясък"
Статистиката
Заради горещините се очаква да се променят и нагласите ни за почивка, коментира експертът.
Разбира се, ученическите ваканции по света също са фактор, който ще прецизира това предлагане времево, коментира ученият.
Бизнесът сам не може да функционира и затова е необходимо намесата на Министерството на туризма, защото каквито и асоциации и обединения в туризма да има, те няма как от името на България да извървят тези стъпки, смята ученият.
Зачестилите горещи вълни в Европа са напът да се превърнат в една от големите исторически причини за трансформация в туризма - почти толкова значима, колкото първото организирано туристическо пътуване с екскурзовод от Лестър до Шотландия по идея на Томас Кук. България има все още шанс да остане в класацията на бъдещите предпочитани дестинации наравно с държавите от Северна Европа и Скандинавието, където климатолози очакват да има пренасочване на туристопотока заради климатичните промени, само ако започне отсега да мисли за промяна в посланията на националния ни туристически продукт, каза в интервю за БТА проф. д-р Мариана Янева, ръководител на катедра "Икономика на туризма" в Университет за национално и световно стопанство.
Броят реализирани нощувки на чуждестранните туристи в планинските национални курорти Боровец и Пампорово за 2023 г. е 30 3064 туристи, а за сравнение в летните ни национални курорти Слънчев бряг и Златни Пясъци е 7 073 605 туристи. След новите послания това съотношение би могло да се промени с разширението на сезона в летните курорти и с повишаване на заетостта целогодишно в зимните, коментира ученият. (Данните са по НСИ - Дейност на Курортните комплекси през 2023 г.: Годишни данни | Национален статистически институт (nsi.bg))
За да извлече полза от климатичните промени, България трябва бързо да изготви нови послания. В това трябва да са ангажирани туристическият бизнес, изпълнителната власт в лицето на Министерството на туризма, местните власти - в лицето на Организациите за управление на туристическите райони и общините.
Засега България остава далеч и от тенденцията на климатични фалити на хотели поради жегите, коментира ученият. Въпреки че все повече туристи предпочитат да отидат на плаж рано сутрин и в късния следобед, а дори привечер, все още това не е показателно за необходимостта от промяна в режима на охраняване на плажовете. Спасители сега има от 8:00 до 18:00 ч. и това е резонен и оптимален период за охрана на плажовете. В почти същия часови диапазон работят и спа центровете - от 8:00 до 20:00 ч., допълни проф. Янева.
Климатичното препозициониране на България обаче няма как да се случи без изпълнителната власт, в лицето на Министерството на туризма, което да излезе с нови послания при това бързо, нещо, което обаче не виждаме, обобщи ученият и допълни, че това вече започва да се превръща в негатив за българския туризъм.
По думите на учения едва ли обаче може да се очаква да има тотално пренасочване към планинския туризъм за сметка на морския, защото данни за световния туризъм все още показват, че 50 процента от хората по света посочват като основен потребителски мотив за пътуванията си за туризъм формулата "слънце, море, пясък". Винаги ще се предпочита летният морски туризъм, коментира проф. Янева и допълни, че в подобна климатична ситуация страната ни трябва да предприеме ефективни действия за разширяване на сезона по Българското Черноморие, като се обхванат месеците май и септември с идеята този вид туризъм по морето да стане целогодишен, за което имаме всички предпоставки - благоприятен климат, минерални и други лечебни ресурси в някои морски курорти. Всичко това ще доведе до така очакваното репозициониране на България като четири сезонна здравна дестинация и в планинските, и в морските ни курорти, каза проф. Янева.
По думите ѝ това съответно ще доведе до намаление на цените за туристическите пакети по морето през най-горещите месеци за сметка на поскъпването на ваканциите през май и септември. В този смисъл се очаква да има някакво унифициране, защото бизнесът ще разпредели приходите си в по-дълъг период от време, което обаче не означава общо покачване на цените, посочи проф. Янева и допълни, че е напълно логично, ако бизнесът печели през повече месеци от годината, общите цени на туристическите пакети в летните курортни да не бъдат по-високи, а дори да станат и по-приемливи.
По принцип арабските туристи са винаги предпочитани гости по света, те често избират планинските ни дестинации с цел развлекателен, в т.ч. хазартен и други видове туризъм, но всичко е въпрос на политика на изпълнителната власт, а не на индивидуални бизнес интереси, на отделните инвеститори, предприемачи или собственици на хотели, коментира ученият.
По-трудно бихме могли да привлечем с новите си послания гости от арабските държави основно поради транспортни причини. Въздушният транспорт след здравната криза продължава да изпитва кадрови затруднения и все още има намален брой на полети, полетните разписания са редуцирани, има дори анулиране на полети от много международни летища и от много компании и докато този въпрос не се реши, трудно бихме очаквали увеличаване на броя на гостите, посочи проф. Янева.
През последните години планинските ни курорти отчитат устойчива тенденция на ръст на интереса от туристите целогодишно, защото по-бързо се преориентираха към новите тенденции и предлагат повече специализирани продукти - спа и уелнес програми, програми за красота, за специфични начини на хранене, развиване на спортни умения. Това е причина на годишна база планинските ни курортни да не са с по-ниска запълняемост спрямо летните, но все пак с възможност да поемат и евентуален наплив на туристи през активния сезон за морска почивка, коментира експертът.
Проф. д-р Мариана Янева коментира, че засега все още няма такива пренасочвания на туристопотоците, но е вероятно да се очакват. Тя посочи, че към момента няма повече желаещи входящи туристи, които поради климатичните промени в Южна Европа да се пренасочват към страната ни. Янева напомни, че летният ни туристически сезон е договорен отрано с туроператори, а местата са предплатени. От гледна точка на индивидуалните резервации също засега няма завишено търсене към България.
Според проф. Янева в новото послание акцентите трябва да са върху Бранд България в 4 сезона, многобройните планини, възможността за посещения през май и септември по формулата "слънце, море, пясък", а през останалите месеци - с акцент върху здравния, уелнес и спа туризъм, които са приоритет в европейската политика за репозициониране на Европа като здравна дестинация след здравната криза и в резултат на дигитализацията. Експертът изтъкна, че променените послания за почивка в България трябва да бъдат адресирани както към вътрешния пазар, така и към големите генериращи пазари за входящ туризъм към България.
Със сигурност климатичните промени ще доведат до оскъпяване на туристическата услуга и туристите не би трябвало да бъдат изненадани. Това вече го видяхме при енергийната криза, когато балнеохотелите и като цяло почивките в спа дестинациите поскъпнаха преди две-три години главно заради нарасналите енергийни разходи, които рефлектираха върху цените на туристическите пакети, посочи проф. Янева.
Тези дни климатологът д-р Зорница Спасова по време на онлайн събитие на тема "Защо горещите вълни в Европа и у нас зачестяват?", организирано от платформата "Климатека", обясни, че промяна ще има в туристическите потоци, като ще се засили натоварването от Южна Европа към Северна Европа и Скандинавието, именно защото на юг през лятото времето става непоносимо горещо.
Традиционните дестинации, от които България би могла да очаква повече организирани туристи, са Полша и Германия. Потенциална дестинация е и Румъния, която показа своите възможности по време на ковид кризата, когато масово индивидуални гости от тази страна пристигаха за почивки по Българското Черноморие. Няма да е изненада и гръцките туристи да предпочетат българското море поради климатичните промени, смята ученият главно заради възможността, която предлагат нашите планини за прохладна почивка, а и по-поносимите температури по морето.
Тя добави, че само с нови послания не можем да очакваме нови климатични туристи у нас, този процес е свързан и с предоговаряне на полетните програми, нови двустранни международни споразумения, с това дали ще има отстъпка за седалка от чартърните полети от някои дестинации. Държавата чрез съответните регулаторни стимулиращи фактори трябва да се намеси в подкрепа на бизнеса и по отношение на проблема, че на Българското Черноморие единствено летище Варна е целогодишно, а летището в Бургас отдавна апелира да има полети и извън летния сезон.
Янева отбеляза, че влажността по Българското Черноморие, която е причина усещането на високите температури да е по-силно, не е толкова висока за разлика от съседните ни преки конкуренти - Гърция и Турция. Това поставя България в по-благоприятна позиция за летния морски туризъм спрямо тези държави, смята ученият.
Проф. д-р Мариана Янева изтъкна, че като процентно съотношение по-голямата част от легловата база на България е концентрирана по морето. Зимните ни курортни разполагат с две трети от капацитета и биха могли да посрещнат евентуален увеличен туристически поток, който да се пренасочи от морските към планинските ни курорти заради горещините.
Типичните месеци юли и август за почивка на морето вече ще станат време за почивка на планина или в спа дестинации като Велинград и други подобни, устойчиво развиващи се курорти. Май, юни и септември ще бъде времето ни за плажни почивки по Българското Черноморие.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)