Писателят Калин Терзийски: Предадохме Ботевите четници, не спасихме Левски

Защо българите обичаме толкова много да злословим? Самоунижение и безчестие са нашите основни стандарти на национално поведение, анализира писателят и психиатър Калин Терзийски в интервю за "24 часа".

"Дали обичаме да злословим и да хулим повече от другите народи? Това е много сложен въпрос, но щом и на самите нас ни прави впечатление, че една от открояващите се наши национални черти е склонността към злословене, завистническо охулване - особено на силно и внезапно прочули се хора, значи в цялата работа има нещо! Добре е, че сред народа все пак има добросърдечни хора, които се сепват и реагират болезнено на повсеместната злост. Когато Ярослава Магучих подобри световния рекорд на Стефка Костадинова, по неин адрес се изсипаха купища кисели, солени и направо цианидно отровни думи. Много от тях бяха клевети - примерно, че тя е транссексуална или че защото била украинка, като вид политически пропаганден ход са ѝ “помогнали” да счупи рекорда, като тайно са намалили височината на летвата. Всякакви такива твърдения, естествено, спокойно могат да бъдат превърнати в достояние на съда и всеки, който ги е пуснал в публичното пространство, почти неминуемо би бил осъден", коментира той.

"Ако погледнем друг аспект от нашата душевност, макар и да ни се стори в началото малко пресилено, ще трябва да се замислим: не постъпваме ли, откакто имаме самостоятелна история, да речем от края на XIX и началото на XX век, целокупно - като народ, като нация, като държава - винаги мерзко и унизително. Самоунижение и безчестие са нашите основни стандарти на национално поведение - ние предавахме Ботевите четници, не спасихме Левски (въпреки че никой не го пазеше), изменихме на Русия, която, като оставим настрана всички имперски интереси, бе дала десетки хиляди жертви за нашата независимост. После се съюзихме с Германия, когато беше силна, защото блюдолизната олигархия у нас винаги е нямала равна на себе си по угодничество, за да можем след това да ѝ изменим и да станем най-унизително покорният слуга на СССР, като в същото време (същият този народ, тази нация) се забавляваше, че нашият хитрец Тошо лъже и руснаците! И после отново изменихме на страстния си любовник - Големия брат СССР, като се заклехме в свята преданост и любов към новия Голям брат САЩ. Ако това не е една история на низост и безсрамно безчестие - здраве му кажи! А когато главата смърди, какво остава за близката до другия край на гастроинтестиналния тракт опашка?! И така - крадецът винаги вика “Дръжте крадеца!”, казва още писателят.