Кога е обесен Васил Левски – на 18 или на 19 февруари?

Все повече населени места в България започват да почитат Левски на правилната според историците дата – 18 февруари.

„В учебниците вече пише правилната дата, но как да обясним на учениците защо четат 18 февруари, а в много градове отбелязват все още на погрешната 19-ти. Аргументите в защита на датата 18-ти февруари са много“, посочват членовете на комитет "Васил Левски" във Велико Търново.

„Във вестник „Работническо дело” излиза статия на 19 февруари 1950 г., в която пишело: „На днешния ден Васил Левски увисна на бесилото…” От тогава остава датата 19. „Не може да допускаме една грешка години наред да се повтаря”. Според църковния календар годишнини на покойници се отбелязват предварително, в навечерието на деня, но не и след това. Когато правим честването на 19 февруари, изпращаме грешни послания”, твърдят членовете на комитета.

Отбелязваме 151 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски. При почитане на паметта на Апостола обаче има разминаване между датата на неговата гибел - 18 февруари, която се отбелязва в редица градове, включително и в родния му град Карлово, и почитането в по-голямата част от страната - 19 февруари.

Безспорен исторически факт е, че Васил Левски приключва земния си път на 6 февруари 1873 г. по стар стил. Присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник

За събитията, случили се преди 1 март 1900 г., необходимата поправка обаче е от 12 дни. Въпреки това, за някои събития, станали през 19 век, погрешно се добавят 13 дни. Например избухването на Априлското въстание на 20 април 1876 г. по стар стил, днес правилно се празнува на 2 май (поправката е 12 дни).

Обесването на Васил Левски - 6 февруари 1873 г. по стар стил, отговаря на 18 февруари, а не на 19 февруари по нов стил, твърдят историците. На повечето места в страната обаче почитта към паметта на Апостола се отдава на погрешно наложената дата и причината за това е в непознаването на календарите, предава Дарик. През 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Грегорианския календар или от стар към нов стил, се приема поправка от 13 дни.