Росен Петров: „Сердика”е киното, което си остана нещо като символ на нашето изгубено в „прехода” поколение

Росен Петров е известен телевизионен сценарист, водещ и продуцент.

Заглавието е на редактора

Това е прочутото кино „Сердика”, заснето от големия фотограф Димитър Дейнов на 3 август 1968 г. Хората отпред чакат за прожекция. В моето детство посещението на кино „Сердика” беше едно от най-големите удоволствия. Направо събитие. То беше централното и най-хубаво кино с огромен салон. Няма да забравя трепета и очакването да гледам в него първите „Междузвездни войни”. Спомням си и кварталните кина в моя район (аз живеех до Трета градска болница) – „Аура” и „Аврора”. Едното беше популярно с прожекциите на „уестърни”, най-често произведени в бившата ГДР и със специалното участие на Гойко Митич. Тогава ги наричахме „каубойски” или „индиански” филми.

Няма как да пропусна кино „Левски”, кино „Цанко Церковски” или „Модерен театър” (това е първото кино в София), кино „Изток”, кино „Севастопол”, кино „Витоша”, кино „Дружба”, кино „Македония”, кино „Славейков” и разбира се Кино "Влайкова" - официална страница. То се намираше близо до гимназията, където учех. За щастие, този киносалон бе спасен благодарение най-вече на хора като „рицарят без броня” Олег Ковачев. Всъщност, повечето киносалони бяха „бастисани” в бурните години на прехода. В края на 80-те за всички „киномани” пък изгря „Кинопанорамата” в Национален дворец на културата - НДК. Още помня усещането да гледаш „Влакът беглец” на Кончаловски в зала номер 1. За да вземеш билет, се извиваха огромни опашки от ранни зори.

На кино се ходеше минимум веднъж седмично. Разбира се, прожектираха се маса съветски филми, но това, което беше хубаво е, че имаше и много български филми. Можеше да се гледа и доста „западно” кино, особено френско. Киносалоните, особено кварталните, нямаха нищо общо с днешните модерни зали, но някак си да отидеш на кино тогава беше съвсем друго нещо. Беше си реално празник. Празник, който понякога липсва, докато човек „скролва” на смартфона и се лута между Ютуб и ТикТок. Толкова много думи породени от една черно-бяла снимка на кино „Сердика”. Може би защото това е киното, което си остана нещо като символ на нашето изгубено в „прехода” поколение.