Росен Петров: Словото на Вазов не само е около нас, то е част от нас

Росен Петров е известен телевизионен сценарист, водещ и продуцент.

На 9 юли (по нов стил) 1850 г. в Сопот се ражда Иван Минчов Вазов. Ражда се този, чието слово ще изгради това, което днес наричаме българска нация.

Нека си припомним малко за него. Словото на Вазов не само е около нас, то е част от нас.

На 9 юли 1970 година по случай 120-годишнината от рождението на Вазов, поетът Георги Джагаров произнася реч, в която може би най-точно и емоционално описва значението на „патриарха на българската литература” за нас българите. Ето част от нея:

„..ако Ботев е светкавицата, която разкъсва облаците на петвековното чуждо господство, не е ли Вазов дъждът, който се изля от тях, за да изпълни с живителни сокове все още празните вени на България, да оплоди душите ни и да ги възроди за нов живот?

Детето чурулика: „Аз съм българче”, младежът пее: „Българийо, майко мила”, възрастният шепне: „Българийо, за тебе те умряха”.

Ето онази сладка дума, която той ни даде за мъка и радост, за молитва и за плач, за песен и за марш… С тази дума Вазов правеше от нас хора, от хората – българи и от българите – нация…

От висотата на днешното тържество ние виждаме, че не е достатъчно да наречем Вазов само патриарх. Той е нещо велико и необхватно.

Край на цитата.

Силни думи. Днес те може вече да звучат така:

Вазов това сме ние. Или поне – това сме ние, каквито сме били.

Вазов, това е България. Или поне – България, каквато сме имали.

Нека помним.

Заглавието е на редактора

Опирайки се на народната реч, той пръв сътворява думи като „изгрев”, „заник”, „здрач”, „призори”, „лъх”, „тътен”. Лексикалното му богатство включва над 31 500 уникални думи. Той е създател на първото списание за литература – „Зора”, на първото списание за наука – „Наука”, на първия български роман, на първия научнофантастичен разказ.