Игрите се предават от поколение на поколение. Играта, предпочитана от даден индивид, може да се проследи назад до неговите родители и родителите на родителите му и напред към неговите деца. На свой ред: те ще научат на нея внуците му, освен ако някой не се намеси успешно. Aнализът на игрите протича в широка историческа матрица, като явно се връща със сто години назад и със сигурност се проектира най-малко с петдесет години в бъдещето.
„Отглеждането“ на деца всъщност се свежда до научаването им какви игри да играят.
Различни култури и обществени класи предпочитат различни видове игри, както различни племена и семейства предпочитат различни варианти на игрите. Това е културното значение на игрите.
Игрите всъщност се смесват между развлеченията и близостта. Чрез многократно повтаряне развлеченията стават скучни като служебните коктейли.
А след игрите, какво?
За някои щастливци има нещо, което излиза извънвсички класификации на поведението, и то е осъзнаването. Има нещо, което се издига над програмирането на миналото. Именно - спонтанността. И това, имащо много по-висока стойност от игрите - интимността.
Тези три неща обаче може да са страшни и дори гибелни за неподготвените.Те може би са по-добре така, като търсят отговорите си в популярните средства на социалното действие, каквото е „сплотяването“.
Това може да означава, че за човешкия род няма надежда, но че тя съществува за отделни негови членове.
Из книгата на Ерик Бърн: "Игрите, които хората играят: психология на човешките взаимоотношения"
Разкъсването на веригата, опасваща пет или повече поколения, може да има въздействия в геометрична прогресия. Има мнозина живи хора, чиито наследници са над 200 души. От едно поколение до друго игрите могат да се разводняват или променят, но изглежда, че у хората съществува силна тенденция да се свързват с хора, които играят игра от същото семейство, ако не: от същия род. Това е историческото значение на игрите.
Близостта изисква специални условия и е гледана с недобро око от Родителя, Възрастния и Детето. Обществото не одобрява прямотата освен когато е в уединение. Здравият разум знае, че с близостта винаги може да се злоупотреби. А Детето се страхува от нея, защото е свързана със сваляне на маски. Следователно, за да се откачат от отегчителните развлечения,без да се изложат на рисковете, които крие близостта, повечето хора при-бягват до компромисен вариант – игрите, когато са възможни, и те запълват по-голямата част от по-интересните часове на социалните взаимоотношения. Това е социалното значение на игрите.
Хората подбират за приятели, съдружници и интимни партньори хора, които играят същите игри. Затова „всеки, който е нещо“ в даден социален кръг (аристокрация, банда малолетни престъпници, клуб по интереси, колеж и т. н.), се държи по начин, който може да изглежда чужд на членовете на друг социален кръг. И обратно, всеки член на социален кръг, който смени игрите си, вероятно ще бъде изключен, но ще намери добър прием в някой друг социален кръг. Това е персоналното значение на игрите.
Мрачната картина, в която човешкият живот е процес предимно на запълване на времето, докато дойде смъртта или Дядо Коледа, без почти никакви възможности за избор на връзките, които ще се поддържат през дългото чакане, е банална ситуация, но не е крайният отговор.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)