„Първенци“ при общините в негативната класация са Перущица, обл. Пловдив и Крушари, обл. Добрич – там съответно 17,8% от населението на възраст 9-18 г. и 19,3% от младежите между 20 и 29 г. не могат да четат и да пишат. Сред общините с нива на неграмотност над 10 на сто в отделните възрастови групи са още Криводол, Малко Търново, Гурково, Мъглиж, Чирпан, Невестино, Ябланица, Стралджа.
- да бъдат включени повече практически примери в процеса на преподаването.
- да са написани на достъпен език, подходящ за нивото на учениците, а не в академичен стил както са сега;
- залагане на повече часове за упражнения и затвърждаване на изучавания материал;
- интегриране на дисциплини, които да спомагат за развитието на умения, осигуряващи личностно и социално развитие на учениците.
- интегриране на повече практически занимания в учебния процес;
- оптимизиране на учебния материал (като съдържание и обем);
- преди имплементирането им в учебния процес да бъдат отстранени всички грешки и неточности в тях и да бъдат тествани от учители, ученици и родители.
- преподаването да е по-интерактивно и иновативно;
Всеобщо и категорично е мнението на всички заинтересовани страни, че промените трябва да са в няколко сфери:
Заетост и пазар на труда
Национално външно оценяване и зрелостни изпити
Неграмотност на населението
Още констатации, изводи и оценки от извършения одит:
Преждевременно напуснали училище
Промяна в начина на преподаване:
Равнища на дигитални умения
Учебните програми:
Учебниците и учебните помагала:
Цялостна модернизация и оптимизация на материалната база (съвременно оборудвани кабинети и лаборатории, решаване на проблемите с недостатъчното стаи) и дигитализация.
Четивна, математическа и природонаучна грамотност
Делът на младежите на възраст 20-24 години със завършено най-малко средно образование в периода 2019-2022 г. се увеличава, но въпреки това е възможно през 2025-2026 г. по този показател България да е под средното ниво за ЕС.
Картината на училищното образование показва различно равнище в постигането на целите, както и че качеството му не е на едно и също ниво в различните региони.
Качеството на образованието у нас в три основни познавателни области – четивна, математическа и природонаучна грамотност, се измерва и чрез Програмата за международно оценяване на учениците (Programme for International Student Assessment - PISA).
Най-високи нива на неграмотност са наблюдават в областите Сливен, Добрич, Ямбол, Ловеч, Силистра, Стара Загора. Към 2021 г. с най-голям дял на неграмотни жители е област Сливен (4,3% от възрастовата група 9-18 г., а за 20-29-годишните – 7,9% ).
Няма действащ държавен образователен стандарт за управлението на качеството в институциите от системата на училищното образование.
Образователните резултати по български език и математика се влошават на всеки следващ образователен етап.
Повишава се броят на иновативните училища, разработващи по нов начин учебно съдържание, учебни планове и учебни програми, но не се внедряват добрите практики в цялата образователна система.
Постигането на качествено училищно образование остава сериозно предизвикателство, като удовлетвореността на всички засегнати страни от резултатите на училищната образователна система е критична.
Тези високи нива на неграмотност, предвид същественото им влияние върху възможността на формиране на качествена работна сила, пораждат рискове за икономическо развитие на част от областите и общините в страната.
Действията на Министерството на образованието не са достатъчно ефективни за постигане на качествено училищно образование в България. Това е изводът от одита на Сметната палата „Осигуряване на качеството на училищното образование“ за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2023 г.
В одита са анализирани и резултатите от националните външни оценявания след четвърти, седми и десети клас, като степента на влошаване се засилва на всеки по-висок образователен етап. Резултатите от зрелостните изпити също показват тревожно ниски нива на грамотност на българските зрелостници, измерени по националните подходи и критерии за оценяване.
В резултат на целенасочените мерки и действия в периода 2019- 2022 г. се наблюдава намаляване на дела на преждевременно напусналите образователната система. Това обаче остава сериозно предизвикателство, особено за Югоизточния регион с нива от 18,9 на сто на напусналите училище, което поражда съществени рискове за бъдещото развитие и реализацията на тези младежи и за развитието на региона като цяло.
Въпреки предприетите мерки за повишаване на възнагражденията на учителите, все още не са осигурени необходимите педагогически специалисти, чрез които да се реализира качествено училищно образование. Значителен дял от завършилите студенти по педагогика (около 50 на сто) не се реализират като преподаватели. Има недостиг на педагогически специалисти по отделни предмети и в регионален план, над 3 на сто от учителите са без правоспособност, почти 8 на сто преподават предмети, за които не са правоспособни. Възрастовата структура на педагогическите специалисти в страната продължава да се влошава.
Данните за 2023 г. показват, че относно целта на ООН - да се осигури приобщаващо и справедливо качествено образование и насърчаване на възможностите за обучение през целия живот за всички, страната ни е не само много далеч от средните нива на ЕС , но и продължава да се отдалечава от постигането на целта, като в сравнение с 2022 г. темпът на отдалечаване се засилва - от -0,3 до -1,4. Единствено Румъния е с по-лош статус спрямо средното за ЕС, но за разлика от България не се отдалечава от целта си.
Качеството на образованието е пряко свързано с пазара на труда. Поставената национална цел от 76 на сто заетост на лицата на възраст 20-64 години до 2020 г., през 2022 г. все още не е постигната. България е на едно от последните места в ЕС по относителен дял на младежите, които нито учат, нито работят, във възрастта от 18 до 34 г. – на 23-то място от 27. В същото време делът на работодателите, които срещат трудности при намирането на необходимите им специалисти и работници, нараства до 74,6 на сто, като липсват ключови компетентности като инициативност и предприемачество, дигитални способности и умения за учене, умения за писане и изразяване на правилен и разбираем български език.
Механизмът за оценяване и одобряване на учебниците и учебните помагала се нуждае от съществени промени, тъй като не осигурява в необходимата степен разбираемо и добре разработено съдържание в съответствие с възрастовите характеристики на учениците.
Не е изграден механизъм за предоставяне на средства за повишаване на качеството на образованието, тъй като липсва методология за определяне на образователните резултати. Това не дава възможност за финансово стимулиране на училищата, които осигуряват високо качество на образованието и за целенасочена финансова подкрепа на институциите, които имат ниски образователни резултати.
Нивата на дигитални умения в България като цяло са значително по-ниски от средните за ЕС. България попада в групата на изоставащите държави, като се нарежда на последно място сред държавите-членки на ЕС през 2019 г. и 2020 г. и на предпоследно през 2021 г. и 2022 г.
Нивото на неграмотност е най-високо при населението от ромски етнос и най-ниско сред българската и турската етническа група. Неграмотността в селата е два пъти по-висока от тази в градовете. Това поражда рискове за задълбочаване на проблемите с обезлюдяването на по-слабо развитите селски райони. Невъзможността да бъдат компенсирани социалните, икономическите и образователните ограничения на семейната среда и да се осигури равен достъп до качествено образование на всички деца води до поколенческа мултипликация на неграмотността.
Няма регламент за разработване, утвърждаване, преглед и оценка на приложимостта на учебните програми. Министерството на образованието и науката не осъществява наблюдение и анализ на процеса на разработване на учебните програми, утвърждавани от директорите на училищата. Това поражда риск за съществени различия в качеството на обучението на образователните институции.
По отношение на намаляване дела на неграмотните на национално ниво и на преждевременно напусналите образователната система, поставените за 2020 г. цели са постигнати, макар и с известно закъснение. Но сериозните различия в нивата на неграмотност в отделни части на страната, ниската функционална грамотност на 15-годишните ученици, ниските равнища на дигитални умения, по-ниската заетост на младежите на възраст 15-29 г. и 18-34 г., много по-ниският статус на страната ни в постигането на целта на ООН за качествено образование в сравнение със средния за ЕС, показват сериозни слабости в системата и недостатъчна ефективност в управлението ѝ.
Позиционирането на България по отношение постигането на целта за качествено образование на ООН е крайно негативно. Данните за 2023 г. показват, че страната ни не само е много далеч от средните нива на ЕС, но и продължава да се отдалечава, като в сравнение с 2022 г. темпът се засилва.
Последните три изследвания - от 2012 г., 2015 г. и 2018 г., показват, че четивната грамотност на учениците поставя България неизменно в групата на страните с резултат значително под средния за ОИСР, наред с държави като Колумбия, Бразилия, Малайзия, Йордания, Мексико, Черна гора, Кипър, Коста Рика, Уругвай, Румъния, Турция, Тринидад и Тобаго, Чили. Средното ниво на четивна грамотност на българските ученици е с около 60 точки по-ниско от средното ниво за всички страни, участвали в трите изследвания. Имаме два пъти по-висок относителен дял на функционално неграмотните 15-годишни ученици в сравнение със средната стойност за ЕС.
Поставената национална цел за намаляване на дела на неграмотните лица до под 1,5 на сто за отделни възрастови групи е постигната. Но в 36 на сто от областите в страната делът на неграмотните на възраст 20-29 г. е по-висок. Това се отнася и за 41 на сто от общините за възрастовата група 9-13 г., като в някои общини делът на хората, които не могат да четат и да пишат, надхвърля 10 на сто.
При представянето на българските ученици в областта на природните науки отново сме със значително по-ниски резултати в сравнение със средните за ОИСР. Стойността е най-ниска през 2018 г. В същото време, тенденцията за ОИСР е обратна – на повишение на резултатите. ОИСР изрично обръща внимание, че България бележи един от най-големите спадове през 2018 г. в резултатите по природни науки.
Промени в съдържанието и обема на училищната подготовка и учебните програми искат 90 на сто от родителите, 70 на сто от учениците във втори гимназиален етап, 63 на сто от анкетираните директори на училища и 80 на сто от запитаните декани на факултети и ръководители на други структурни звена във висшите учебни заведения.
Резултатите на българските ученици по математика също показват значително по-ниска степен на грамотност (с 55 точки) в сравнение със средните резултати на всички участници в изследването. Нашите резултати са съпоставими със Сърбия, Турция, Румъния, Кипър, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Казахстан. По този показател сме на предпоследно място в рамките на ЕС (формат 27 държави-членки). Делът на учениците със слаби постижения в България по математика е два пъти по-висок в сравнение със средните за ЕС през целия изследван период, което индикира съществени пропуски в качеството на обучението по математика.
Резултатите от проведеното за целите на одита национално представително изследване сред родители, ученици във втори гимназиален етап на средното образование, декани на факултети и ръководители на други структурни звена във висшите училища, директори на училища и учители, ясно показва, че са нужни промени в образованието в България, за да може да се повиши неговото качество и една от основните сфери за промяна са именно учебниците и учебните помагала.
Сметната палата дава на министъра на образованието и науката общо 21 препоръки и 7 подпрепоръки. Сред тях са да се предприемат неотложни действия за приемане на държавния образователен стандарт за управление на качеството на институциите, за приемане на методология, обвързваща финансовото подпомагане на училищата с по-високото качество на образованието, действия за тематични анализи за ефективността на учебните програми и др. Препоръките трябва да бъдат изпълнени до края на 2025 г.
Същевременно, за да се компенсират дефицитите в качеството на образователния процес, значителен дял от родителите допълнително заплащат уроци извън училище за подготовка на учениците от всички възрасти. Размерите на паралелното образование в страната са обезпокоителни – близо 60 на сто от родителите плащат за частни уроци.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)