Проучване: В Европа българите имат най-малко желание да придобият по-висока степен на образование

Жените са по-образовани от мъжете

Как се определят образователните нива?

Професионалното ориентиране

Учене през целия живот

Високо: Висше образование (нива 5–8 по ISCED) - включва държавни и частни университети, колежи, институти за техническо обучение и професионални училища.

Ниско: Предучилищно, начално и прогимназиално образование (ISCED нива 0–2);

През 2022 г. 31.8% от хората на възраст 25-74 години в ЕС са имали по-високо образование, вариращо от 17.4% в Румъния до 49.8% в Ирландия. За същата година в България хората с ниска степен на образование са били 17.6%, със средна – 24.5%, а с висока – 33.8%.

През 2022 г. 42% от населението на ЕС на възраст 25-34 години е имало висше образование. Тази цифра е над 50% в 1/3 от страните от ЕС. Десет държави от ЕС изостават от целта на Блока до 2030 г. висшистите да са 45%.

Средно: Гимназиално и полувисше образование (ISCED нива 3 и 4);

Когато става дума за конкуренция на работните места, образованието винаги е било решаващ фактор за успех. Възрастното население в Европа с висше образование варира значително на континента, според наличните данни. Средно почти 1/3 от хората на възраст 25-74 години в ЕС имат висше образование от държавни и частни университети, колежи, институти за техническо обучение и професионални училища. Образователното ниво също варира в зависимост от възрастта и пола.

Ако разгледаме детайлите на средните образователни постижения, състоящи се от обща и професионална ориентация, делът на професионалното образование е значително по-висок в няколко страни. Делът на хората с професионална ориентация на ниво средно образование е над 45% в девет страни от ЕС, включително Чехия (63.9%), Полша (52.2%) и Германия (47.4%), а в България e 33.8%.

В 35 европейски държави, за които има налични данни, жените на възраст 25-34 години са имали по-висок дял на завършилите висше образование в сравнение с мъжете. През 2022 г. средно делът на жените с висше образование е 47.6%, докато при мъжете той е 36.5 на сто.

В ЕС делът на хората на възраст 25-74 години с висше образование непрекъснато нараства. Той се е увеличил от 19.1% през 2004 г. на 31.8% през 2022 г. Ученето през целия живот също е важно, тъй като хората може да имат нужда да актуализират своите умения дори когато са по-възрастни. Според Евростат обучението за възрастни включва всички целенасочени учебни дейности, независимо дали е формално, неформално, или самостоятелно. Целта е да се подобрят знанията, уменията и компетенциите на участниците. Обучението за възрастни е важен аспект, когато става дума за дигитализация и автоматизация на пазара на труда.

В Обединеното кралство 43.5% от населението на възраст 25-74 години има висше образование, което е повече от страните от „голямата четворка“ на ЕС. Франция (38.2%) има най-висок дял сред тях, следвана от Испания (38%). След Румъния, Италия има най-нисък дял на завършилите висше образование – 18.5%. Тази цифра също е малко под средната за ЕС в Германия (31.5%).

Населението с по-ниско образование е над 40% в четири страни от ЕС. Делът на населението с висше образование е значително по-нисък в страните-кандидатки за членство в ЕС. Турция има най-висок дял от населението с ниско образование, където 2/3 (61.8%) имат по-ниско от гимназиално образование. Тази цифра също е под 40% в четири страни от ЕС, а именно Португалия, Италия, Малта и Испания.

Образователните нива се определят като ниски (по-ниски от гимназия), средни (гимназия) или високи (университетско обучение). Класификацията на Европейската агенция за данни Евростат се основава на Международната стандартна класификация на образованието (ISCED) и се отнася до:

През 2022 г. делът на хората на възраст от 25 до 64 години в ЕС, които са участвали в някакъв тип обучение или са придобили по-висока степен на образование, е 11.9%, като процентът варира от 1.7% в България – която е на дъното на тази класация - до 36.2% в Швеция. Делът на по-възрастните европейци, които се обучават, е висок в скандинавските страни, а балканските страни имат значително по-нисък дял в сравнение със средния за ЕС.

С изключение на Финландия, разликата между половете е значително по-висока в скандинавските и балтийските страни в полза на жените. Исландия (25.4%), Словения (23.8%) и Словакия (22.8%) отбелязват най-висока разлика. Турция (1.3%), Швейцария (3.6%) и Германия (4.6%) отчитат най-малка разлика, което показва, че дяловете на жените и мъжете с висше образование са близки. През 2022 г. делът на жените в България с висше образование е 40.3% , а на мъжете – 27.7%.