Програмата за мир след Първата световна война: Четиринадесетте точки на Удроу Уилсън

Четиринадесетте точки на Уилсън е проект на САЩ за принципите за договаряне на всеобщ мир след Първата световна война.

1. Открити и публично сключвани мирни договори, след които няма да има никакви частни международни споразумения от какъвто и да било род, а дипломацията ще действа винаги искрено и пред очите на всички.

3. Премахване, доколкото е възможно, на всички икономически бариери и установяване на равни условия за търговия за всички нации, обявяващи се за мир и обединяващи се за неговото поддържане.

4. Взаимни гаранции, че националните въоръжения ще бъдат съкратени до крайния предел, съвместим с вътрешната сигурност.

9. Корекция на италианските граници по протежение на ясно различимите гранични линии на базата на народностна принадлежност.

10. На народите от Австро-Унгария, които ние бихме искали да видим със запазено и осигурено място сред нациите, трябва да бъде дадена най-свободната възможност за автономно развитие.

Програмата на Уилсън като обосновка на Pax Ameicana

Огласени са от президента на САЩ Удроу Уилсън на 8 януари 1918 г. в специално послание до Конгреса на САЩ, отправено към воюващите през Първата световна война държави. Те общо взето са приветствани от европейците, макар че основните им съюзници от Антантата в лицето на Клемансо, Лойд Джордж и Виторио Орландо са скептични спрямо идеализма в международните отношения.

2. Неограничена свобода на корабоплаването извън териториални води както в мирно, така и във военно време, с изключение на случаите, когато моретата могат да бъдат напълно или частично закрити чрез международни действия в изпълнение на международни договорености.

5. Свободно, непредубедено и абсолютно безпристрастно уреждане на всички колониални претенции, основано на строго спазване на принципа, че при уреждането на всички подобни въпроси, отнасящи се до суверенитета, интересите на засегнатото население трябва да имат еднаква тежест със справедливите претенции на правителството, чиито права трябва да бъдат установени.

6. Изтегляне на войските от цялата руска територия и такова уреждане на всички въпроси, засягащи Русия, което ще осигури най-доброто и най-свободно сътрудничество на другите нации в света, за да се даде на Русия безпрепятствена и пълна възможност за независимо определяне на нейното собствено политическо развитие и национална политика и за да й се осигури искрен и сърдечен прием в обществото на свободните нации при начина на управление, който тя сама избере. Дори нещо повече, гарантиране на всякакъв вид помощ, от която тя би имала нужда и самата тя би пожелала. Отношението на Русия към нейните нации-сестри през следващите месеци ще бъде пробният камък за тяхната добра воля, за тяхното разбиране на нейните нужди като различаващи се от техните собствени интереси и на тяхната разумна и безкористна симпатия.

7. В Белгия, целият свят ще се съгласи, войските трябва да бъдат изтеглени и тя трябва да бъде възстановена без каквито и да било опити да се ограничи суверенитета, с който тя се ползва като всички други свободни нации. Никое друго действие не би могло да послужи повече от това за възстановяване на доверието на нациите към законите, които те самите са установили и определили като ръководство в своите взаимоотношения. Без този оздравителен акт цялата структура и законна сила на международното право ще бъдат завинаги накърнени.

8. Войските трябва да бъдат изтеглени от цялата френска територия, а завладените части – възвърнати. Злото, причинено на Франция от Прусия през 1871 година, що се отнася до Елзас-Лотарингия, което безпокоеше световния мир почти петдесет години, трябва да бъде поправено, за да може мирът да бъде осигурен отново в интерес на всички.

11. Войските трябва да бъдат изтеглени от Румъния, Сърбия и Черна гора, окупираните територии – възвърнати. На Сърбия трябва да бъде даден свободен и сигурен излаз на море и взаимоотношенията между отделните балкански държави трябва да се определят чрез дружеско обсъждане по протежение на исторически установените гранични линии на базата на народностна принадлежност. На отделните балкански държави трябва да бъдат дадени международни гаранции за политическа и икономическа независимост, както и за ненарушимостта на териториалната цялост.

12. На турските части от настоящата Отоманска империя трябва да бъде гарантирана безусловна самостоятелност. На другите националности обаче, които сега са под турска власт, трябва да се гарантира надеждна сигурност за съществуване и пълна възможност за самостоятелно развитие. Дарданелите трябва да бъдат постоянно открити като свободен път за корабите и търговията на всички нации под международни гаранции.

13. Трябва да бъде създадена независима полска държава, която да включва териториите с безспорно полско население, на която трябва да бъде гарантиран свободен и сигурен излаз на море и чиято политическа и икономическа независимост и териториална цялост трябва да бъдат гарантирани с международен договор.

14. Трябва да бъде образуван един всеобщ съюз на нациите (Общество на народите) въз основа на точно определени договорни клаузи, с цел да се дадат взаимни гаранции за политическа независимост и териториална цялост както на големите, така и на малките държави.

Удроу Уилсън е двадесет и осмият президент на САЩ, от 1913 до 1921 година. Представител на научните среди, президент на университета в Принстън. През 1919 г. Удроу Уилсън е удостоен с Нобелова награда за мир. 14-те точки изразяват желанието на Удроу Уилсън за установяване на траен и справедлив мир в Европа и в целия свят след Първата световна война. Основополагащи са принципите на равноправие и справедливост при разрешаване на междудържавните спорове, като водещи трябва да са историческото наследство, народността на населението в спорните територии. Но справедливостта е последното нещо, с което се съобразяват победителките. Договорите (Версайският договор) са така изготвени и подписани, че победените са ощетени и ограбени за сметка на победителите. Не става въпрос само за територии, но и за икономически репарации, политически и военни ограничения и международна изолация.

Диктатът на победителите е до такава степен брутален, че става основа и на последвалата Втора световна война. Един от лозунгите на нацистите в Германия е да се отмени несправедливия мирен договор от 1919 г. Неслучайно германският представител, който го подписва, казва на излизане от залата: „Това не е мир, а примирие за 20 години”. Много лошо, но вярно пророчество. Точно след 20 години на 1 септември 1939 г. официално започва Втората световна война.

Мирните договори са изготвени без участието и знанието на победените държави. Техните делегации са изолирани от процеса и дори една от друга, а след изготвянето на текстовете на мирните договори те само са извикани да ги подпишат и то отделно една от друга, пише cao.bg.

Няма никакво съмнение, че „14-те точки” отговарят на стратегическите интереси на САЩ след Първата световна война. Не е случайно, че тогавашните лидери на Франция и Великобритания се отнасят толкова пренебрежително към тях. Между другото, именно Уилсън е авторът на популярния лозунг “America First” и го използва по време на предизборната кампания през 1916, т.е. точно сто години преди Доналд Тръмп.

Всъщност, Уилсън винаги е бил последователен американски националист, който добре усеща възхода на националистическата вълна в Европа. И тъкмо поради това в своите „14 точки” се опитва да примири изповядвания от него универсализъм с надигащия се европейски партикуларизъм. Така, универсализмът на неговата програма е насочен към победителите в Световната война, а пък партикуларизмът – към победените. В този смисъл, визията на Уилсън отразява настроенията във всяка възходяща велика държава, претендираща за по-голям достъп до ресурсите и възможностите на вече поделения межу другите велики сили свят. В този смисъл, формиралият се през втората половина на ХХ век Pax Americana може да се разглежда като резултат от избирателното използване на либералните принципи от една възходяща велика държава. САЩ се възползват максимално от възможностите, съпътстващи американската хегемония в глобалното либерално пространство след Втората световна война, но в същото време не се колебаят да ги пренебрегнат, ако смятат, че това ще улесни реализацията на външнополитическата им стратегия.

Всичко казано дотук за съдбата на либералния световен ред налага извода, че е прекалено рано да отписваме напълно идеите на Удроу Уилсън като нереалистични и утопични. Погрешно би било обаче и да ги възприемаме като своеобразна догма. Както изглежда, световния ред през ХХI ще има много малко общо с либералните теории от миналия век, както впрочем и с неговите външнополитически практики. Очевидно, държавите все по-често ще бъдат принудени да формират своеобразни коалиции със съвременните недържавни играчи, тъй като без наличието на подобни партньори държавната външна политика стремително ще губи своята ефективност. Разбира се, в обозримо бъдеще държавите няма да се откажат от ролята си на основни играчи в глобалната политика. Разривът между дългосрочните интереси на развитието на глобалния социум и тактическите интереси на националните елити и общества ще се запазят, което ще легитимира ролята на държавите като посредници в комуникацията между националното и глобалното равнища.