Социологът Петко Симеонов: България трябва да работи за мир в Европа и Близкия изток

…

"Величието" ще го видим.

Агресивен мейнстрийм: само ние мислим, говорим и действаме правилно.

Атаката срещу бялата раса.

Заблудата, че наративът е по-важен от реалността.

Политиката на "Ако не признаеш, че съм първи, развалям играта!" Пример у нас - ПП след предишните избори. "Втори сме, но няма да има правителство, ако не ни признаете за първи!"

Потискане на националните чувства и традиции.

Призракът на нова голяма война!

Стоте пола.

Уелкъм към бежанците.

Заглавието е на редактора

БСП с абстрактната си идеология и градобитната си политика върви към логичната "борба за четири процента".

България трябва да работи за мир в Европа и Близкия изток и най-после да се върне към доизграждане на пътната инфраструктура и строителството.

За "Възраждане" - умни са, но без компромиси са дотук.

За ДПС искам да вярвам, че Доган, Пеевски и цялото им ръководство знаят кое трябва и кое не трябва за родината ни.

За ПП нямам думи.

За това, според мен, има проста и видима причина - крайностите на водената неолиберална политика:

ИТН имат голяма заслуга за страната с това, че преди време свалиха правителството на Кирил Петков. Желая им успех!

На изборите за ЕП, както и на нашите парламентарни избори, се забеляза настъпление на десницата.

На изборите у нас реалните претенденти за властта бяха ГЕРБ и ППДБ.

Надявам се, че това, онова, но на ГЕРБ и Борисов, са ясни историята, и географията на България.

Прескачам ДБ и ДСБ.

Резултатът на крайната десница на изборите за ЕП и катастрофата на коалицията ППДБ у нас са само върхът на негативното отношение към тази политика.

Това стига.

Ще има правителство!

Петко Симеонов e социолог, популярен български учен, писател, политик, един от основателите на СДС. Той бе член на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, създаден на 3 ноември 1988 г. и участник в Кръглата маса. Също така беше и първия директор на вестник „Демокрация“, както и депутат от СДС в Седмото ВНС. Петко Симеонов беше директор на Агенцията за чуждестранна помощ (януари 1991 – юли 1992). Напусна СДС през юли 1991 г. с първата вълна на „отлюспване“. И основа Българска партия либерали. През 1996 г. се оттегли от активна политическа дейност.