¯\_(ツ)_/¯
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.
В резултат, на хората им писна и се отказаха да гласуват, изборните резултати сега станаха лесни за манипулиране, защото ниският процент е по-лесен за контрол и подправяне.
И после Луканова зима, Виденова зима, заплати от по $3, а пък още по-после (о.0) соц носталгия.
И тогава все още нямаше социални медии, които да обвиняваме за промивката на мозъка. Явно нещо сипват във водата по тия земи. Кой знае?
Но всичко това си има предистория. Преди 35 години, след като Берлинската стена падна, Желязната завеса се отвори и вятърът на промяната довя свобода, гласувахте за БКП.
Но не се притеснявайте, дотогава повечето от нас или ще сме измрели, или ще сме избягали зад граница. Споко, както виждате, има светлина в тунела, всичко е наред.
Тази предистория може и да съдържа в себе си отговорите на някои дълбоко тревожни въпроси, но нека оставим това на психиатрите. Да се върнем на настоящата история, да оставим предисторията.
Хòди рàзбери.
______________________
Обаче имаше риск народът да прогледне – настана свобода,
Как се стекоха нещата ли? Отказаха ви да гласувате, не гласувахте, парламентът стана първо театър, после цирк, после стана обикновена смешка и сега имате войни на светлината и ваксинирани антиваксъри, които осребряват златните си пръсти.
Както сигурно сте забелязали, след 2000 г. и след влизането на туриста в политиката, започнаха всякакви да се опитват и да успяват. Та най-новата партийно-паркова формация съвсем не е изненада. Èле пък след ракетното влизане на чалгарите… след тях беше ясно, че всички ентусиасти са прочели „посланието“ и се подготвят. Гответе се за партии на табладжиите, барманите и любителите астролози.
Преди 24 години един турист дойде да управлява и започна оправянето, което малко надхвърли рамките от 800 дни. С него дойдоха и разни калинки, секретари и корпулентността. Случайно или не, това се случи малко след като путин взе властта в кремъл и по разните държави бивши сателити на ссср започнаха да се инсталират популисти, които някой весело нарече „политици“. Това беше следващата крачка – предната беше ДС да направи мутрите и мафията, а по-после ги направи политици и бизнесмени.
В парламента, за сметка на това, се намери място за чалгари, ваксинирани антиваксъри и войни на светлината, които да бистрят политиката, но не както са правили досега – в хоремага, а директно на трибуната на Народното събрание – мечтата на всеки дървен философ: да може да тропа не по масата в кръчмата, а по банката в парламента.
И се наложи малко да се разведри средата. За целта се използваха промишлени количества простотия за сваляне на нивото. Политици, кичещи се с всякакви етикети – от „леви“, та до „патриоти“, държащи се като абсолютни простаци, отвратиха хората, които пък и без това бяха поели към Терминал 2. Тонове агресия убедиха останалата маса, че насилието е средство за решаване на всеки проблем. Хората се настроиха едни срещу други, политиците яхнаха тая вълна и доразшириха репертоара на цирка.
Калта ще продължава да се лее от екрана на телевизора и от електронните медии; всеки нормален (или ненормален, все тая!) ще бъде изкарван лош или неможещ и избирателната активност ще спада, докато накрая така се самопростреляме, че ще изберем един „натовски“ генерал, който да направи промени в Конституцията (нищо, че се прави, че не ги харесва), направи президентска републиката, гласува си неограничени мандати и се циментира като цар, по примера на цар путин.
През това време на хората в реалната власт им е удобно, защото никой не може и да си помисли за реформи, а на тях това им трябва – пазят се, с други думи. Най-вече от съдебни такива. Държат си службите, държат си политическите „партньори“ за ******** и ги манипулират, както им е удобно.
новите поколения видяха какво е живот извън страната, видяха какво е ред, видяха, че демокрация не значи $3 заплата и кражби, и приватизация, която превърна социалистите в социалисти милионери. Имаше риск да видят и други неща. Например имаше риск да открият логиката и да почнат да се сриват мит след мит, като например за старите опели втора ръка на властта или за саможертвената антикомунистическа дейност на хора с партийни книжки, охранявали бай тошо.
А разбиването на малкото останали здрави колективни мозъчни клетки на гласоподавателя са напът да умрат окончателно, заради неспирните опити за опростачване на политическия диалог, превръщането на агресията в норма и фрагментирането на избирателите на все по-малки групички, които никога да не могат да изберат една формация с голяма разлика.
)