Снимки: Стилиян Мурджев и Полина Янева
Нов български университет отпразнува успеха на своите студенти с две церемонии по дипломиране в един ден. Рекорден брой абсолвенти - 181 бакалаври и магистри, сред които 71 отличници, получиха своите дипломи в навечерието на 24 май.
Академичното си слово „Университетът и бъдещето“ доц. Боян Манчев (философ и теоретик на изкуството, член на секция “Изкуствознание” към Департамент “Изящни изкуства” на НБУ) раздели на три части минало, настояще, бъдеще.
Деканът на Факултета за базово образование и зам.-ректор по международната дейност доц. Георги Гочев връчи дипломите на бакалаврите, a магистрите получиха своите дипломи от декана на Магистърски факултет проф. Борис Сергинов.
Преди да им бъдат връчени дипломите, абсолвентите получиха ценни насоки за бъдещето от проф. д.ф.н. Момчил Методиев и доц. Боян Манчев, д.н.
„Със сигурност си задавате въпроса дали наученото тук, в университета, ще ви служи и ще ви бъде от полза в бъдеще. Със сигурност съзнавате, че живеете и ще живеете в епоха на промени. Въпросът в днешния ден е дали сте подготвени за тези промени. Убеден съм, че в този университет всички преподаватели, всеки според силите си, се е опитал да ви подготви за тези предизвикателства. Не съм уверен, че сме успели да ви вдъхнем оптимизма, необходим, за да посрещнете тези предизвикателства. Не фалшивия оптимизъм от моето детство, а оптимизъм, основан на увереността какво знаете и можете, и на готовността да се възползвате от промените, които предстоят. Както и да използвате тези промени за нещо позитивно и градивно, както за себе си, така и за обществото, и така да предотвратите кризите, които мнозина предсказват. Историята съдържа множество примери, които показват, че в условията на променяща се информационна среда тези усилия могат да доведат до големи и позитивни промени, заяви в академичното си слово проф. Методиев, ръководител на департамент „История“.
Историята на думите ни позволява да разберем как се гради човешкото време – това време е много по-различно от физическото време, от векторното време на Хронос. Човешкото време напомня по-скоро метеорологичното време, времето на стихиите: то е динамично, неравномерно, еластично – пулсира, разгяга се и се свива. То се напластява в нашия колективен опит, утаява се, и неговите пластове могат да разкрият за изследователя, бил той философ, историк, лингвист – така както материалните реликти от древни култури за археолога или слоевете на земната кора за геолога – как настоящето някога е било бъдеще и как бъдещето се е случило.”
Рекорден брой отличници получиха своите дипломи от ректора проф. Пламен Дойнов, д.н., който пожела успех и ги поздрави за положените усилия: „Вие завършвате най-вече, благодарение на себе си, благодарение донякъде и на нас, вашите преподаватели. Но помнете, че дължите най-много на вашите родители и близки, на онези, които са ви подкрепяли през последните години да постигнете висшето образование. Вие можете да бъдете всякакви хора, можете да бъдете много добри, може да бъдете и лоши, може да бъдете хора, които са отговорни пред себе си и другите, а може да бъдете и безотговорни. Онова обаче, което ви моля да запазите до края на дните си е да бъдете винаги благодарни. Да имате памет за онези, които са ви помагали. Никога да не ги забравяте и да бъдете заедно с тях. Ето защо знам, че с дипломата от НБУ вие ще успеете в живота. Но онова, което ще ви поддържа като личности, като хора с морал, това е да знаете откъде сте тръгнали и на кого дължите всичко това. НБУ остава тук и ще ви очаква винаги, когато имате нужда от него."
Като философ често пъти разказвам на студентите си историите на думите – тяхната етимология, тоест историята на техните корени, на техния произход – тази своеобразна археология на думите. Разказвам историите на думите, защото в тях се напластяват следите на човешката култура – на човешкия опит, мисъл, знания, на човешкото общуване, на смисъла, който се е породил чрез него и който, чрез думите които ползваме, и чрез паметта за знанията които носят те, живеят във всеки един от нас.
)