Над 60% от българите не са участвали в нито една културна дейност през 2023 г.

"Мечтая си политиките да бъдат правени така – когато за истинските проблеми на хората бъдат търсени истински решения".

За да се промени това, трябва да имаме различен подход към инвестициите в култура, категорична бе Янина Танева и добави:

За дълбоко субсидираните дейности с публични финанси, като театър, класическа музика, опера, балет – между 60 и 80% е неучастието на българските граждани, за киното е около 55%.

Като причина за неучастие българите посочват високите цени, липсата на достъп в населените места и липсата на свободно време, което се явява най-увеличаващият се проблем, изтъкна още Андреева:

Според Янина Танева от Фабрика за идеи малко от читалищата в страната успяват да се адаптират бързо и адекватно към новите нужди:

Тя е категорична, че публичните финанси в държавата не са достатъчни за културните дейности.

"Българските пенсионери остават отвъд културните дейности. /…/ Има цели области без наличие на част от културните дейности или на всички в най-малките населени места".

"За втора поредна година бихме искали да акцентираме върху това, че при увеличаващите се публични финанси в държавния бюджет, всичко, което се създава в рамките на културните дейности, цялостната културна политика трябва да се връща обратно към българските граждани. Резултатите са очаквани. Те повтарят миналогодишните, в които можем да кажем обобщени данни – повече от 60% от българските граждани не участват и не са участвали нито веднъж в нито една културна дейност", посочи тя.

"Има общонационални приоритети и те не могат да бъдат подчинени на политическо дребнотемие, на честа смяна на политическа власт или на партийни игри. Това са политики, които касаят българските граждани и са свързани с поставянето на социокултурните дейности – образование, здравеопазване и култура, като абсолютен приоритет, а те не са в момента. Те претендират, че са, но има много работа, която следва да се свърши", обобщи в заключение Диана Андреева.

Повече от 60% от българските граждани не са участвали нито веднъж в нито една културна дейност през 2023 г. Това обяви пред БНР Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата. Това е една от организациите, които стоят зад индекса "Достъп до култура за 2023 г.", който ще бъде представен днес.

Като позитив в обобщените данни тя посочи, че за част от културните дейности, каквото е киното, има спад на неучастието с около 6% на годишна база. По думите ѝ това е най-високият процент от всички културни дейности на участие и активизиране на българските граждани.

По думите ѝ това означава, че има наличие на липсващи политики и инструментариум. Когато се приема държавният бюджет, водещо за народните представители и изпълнителната власт в лицето на Министерството на културата следва да бъде българската Конституция, а там има един член, който беше изменен и културата и образованието бяха издигнати като общонационални ценности, отбеляза Андреева в интервю за предаването "Преди всички". Тя напомни и друг текст от Основния закон, който казва, че всеки български гражданин има правото да се ползва от културните ценности и дейности. Това очевидно не се случва, категорична бе Диана Андреева.

Работим с изключително интересни артисти и общности, които са много щастливи от тази среща между поколения, между града и селото, между култури, защото направо са си различни култури, коментира още Танева. По думите ѝ обаче без национална политика, 1-2 или 3 организации много трудно може да променят сериозните тенденции, като например: