Неправилни отчитания в размер на 6,73 млрд. лева са коригирани във финансовите отчети на бюджетните организации

(Немодифицирано мнение – когато отчетът дава вярна и честна представа за финансовото състояние на организацията;

1) квалифицирано мнение – когато има съществени неправилни отчитания или пропуски на важна финансова информация, чийто ефект не е всеобхватен;

2) отрицателно мнение – когато неправилните отчитания или пропуски са както съществени, така и всеобхватни;

Модифицирани мнения:

Отказ от изразяване на мнение – когато одиторът не е в състояние да получи достатъчни и уместни одитни доказателства, което е както съществено, така и всеобхватно.)

Слабости при изготвяне на финансовия отчет

Слабости при организацията на финансовата отчетност

Всички посочени слабости при организацията на счетоводната отчетност са идентифицирани и при извършването на одитите на ГФО за 2021 г., 2020 г., 2019 г. и 2018 г.

Констатирани са проблеми при идентифицирането и прилагането на принципи от Закона за счетоводството.

Не е достатъчен административният капацитет на общините и държавните висши училища, което води при тях до най-висок относителен дял на изразените модифицирани (квалифицирани и отрицателни) мнения.

Не е ефективен контролът от страна на първостепенните разпоредители върху счетоводната отчетност и бюджетната дисциплина на разпоредителите от по-ниска степен.

Не се спазват указанията на МФ за преглед за обезценка на дълготрайните активи и за задбалансово отчитане на поетите и реализирани ангажименти и/или възникналите нови ангажименти за разходи, условни вземания и задължения.

Общо 333 са одитните доклади за извършените финансови одити на годишните финансови отчети /ГФО/ на бюджетните организации за 2022 г. - с 16 % повече от предходната година.

По време на финансовите одити одиторите установяват също и грешки и нередности, които остават некоригирани във финансовите отчети. Затова и одитни доклади са изпратени на съответни органи по компетентност.

Сметната палата съдейства за подобряването на отчетността в одитираните организации, като стартира одитите в тях още през отчетния период и установените от одиторите неправилни отчитания могат да се коригират до приключване на одита.

Неправилни отчитания в размер на 6,73 млрд. лева са коригирани във финансовите отчети на бюджетните организации /министерства, ведомства, държавни висши училища и общини/ в резултат на извършените от Сметната палата финансови одити през 2023 г. Това е почти 2,5 пъти повече в сравнение с предходната година, когато по време на одитите на Сметната палата са коригирани неправилни отчитания за 2,75 млрд. лева.

Сметната палата е изразила немодифицирано мнение за 271 бюджетни организации, квалифицирано мнение – за 50 бюджетни организации, отрицателно мнение – за 11 бюджетни организации и отказ от изразяване на мнение – за 1 бюджетна организация.

Ако не бяха извършени корекции, Сметната палата би изразила отрицателно мнение по финансовите отчети на 90 бюджетни организации и квалифицирано мнение по финансовите отчети на 40 бюджетни организации. След корекциите отрицателните мнения са намалели с 88%, а немодифицираните мнения са нараснали с 34%.

В заключение Сметната палата смята, че добрата финансова отчетност в публичния сектор генерира много и различни ползи за обществото и това налага непрекъснатото ѝ развитие според най-добрите международни практики – Международните и Европейските счетоводни стандарти за публичния сектор, които са в процес на разработване. Сметната палата ще подкрепя усилията на Министерство на финансите в тази посока и в същото време ще продължава да дава обективна оценка на степента на развитие на финансовата отчетност.

В резултат на корекциите значително се е увеличил броят на финансовите отчети, които дават вярна и честна представа за финансовото състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци на отделните бюджетни организации. Най-съществена промяна се наблюдава при общините, където немодифицираните мнения са се увеличили с 55%. Модифицираните мнения при общините са намалели спрямо предходната година с 9 %. Като основна причина отново може да се посочи възможността за корекция от бюджетните организации на установените от одиторите неправилни отчитания.

В трите групи обекти – министерства и ведомства, държавни висши училища и общини, се допускат сходни неправилни отчитания при класифицирането на приходите и разходите, активите и пасивите. Като основна причина Сметната палата посочва честата промяна в изискванията на нормативната уредба, свързана с финансово-счетоводната отчетност, включително поради недостатъчно изчерпателните указания от страна на МФ по отношение на нейното прилагане. Неблагоприятен ефект имат и даваните от страна на МФ индивидуални допълнителни пояснения на бюджетни организации, от които често произтичат изключения от общите правила.

Въз основа на извършените одити е изготвен обобщен доклад, който показва значителен брой на изразените от Сметната палата немодифицирани мнения – 81% от общия брой. Те са за ГФО на бюджетните организации, които дават вярна и честна представа за финансовото състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци.

За случаи на несъобразяване със законите и другите нормативни разпоредби са уведомени Агенцията за държавна и финансова инспекция /АДФИ/ – за две министерства и ведомства и за 34 общини, и Прокуратурата на РБ – за едно централно ведомство, за предприемане на мерки. За установено незаконосъобразно събиране или разходване на бюджетни или други публични средства и при констатирани данни за престъпление е уведомена Прокуратурата на РБ за 6 общини.

Липсва изискване в нормативната уредба да има унифицирана база данни за всички счетоводни записвания в системата на първостепенния разпоредител. Това може да доведе до грешки при изготвяне и обобщаване на информацията в консолидираните годишни финансови отчети.

Одитни доклади са изпратени по компетентност и на други органи за сведение или за предприемане на съответни действия. Това са Министерство на финансите – за две централни ведомства и за 116 общини, Националната агенция за приходите – за една община, Общински съвети – за 9 общини, Националното сдружение на общините в Република България – за 35 общини.