Свалят маркировката от жълтите павета с чук

Жълтите павета са културна ценност

Маркировката, положена върху жълтите павета в центъра на София, се свалят с чук, предаде БТВ.

Откъде идват и защо са толкова ценни?

Жълтите павета са паважна настилка от керамични блокове. Според легендата те са подарък за сватбата на цар Фердинанд, а според фактите са внос от Австро-Унгария по инициатива на тогавашния кмет на София – Мартин Тодоров.

От общината чакат отговор от фирмата „Трейс груп“, която е ангажирана с ремонта.

Популярната версия за сватбения подарък се оказва не много надеждна – установила се е по-скоро заради романтичната си привлекателност и благодарение на безкрайни повторения.

През 1907 г. 28 400 кв/м, са застлани с жълт паваж, а през 1908 г. – 30 902,46 кв/м или общо 59 302,46 кв/м.

Припомняме, че служители отново на същата фирма преди време бяха хванати да удрят върху жълтите павета докато ги пренареждаха.

Те се класифицират като културна ценност по смисъла на Закона за културното наследство. Тогава от общината дори обещаха, че „паветата ще бъдат заснети и описани, като при следващи ремонти те ще се възстановени в същия вид“.

Докато историята на сградите е добре известна, тази на паветата е доста мъглива и противоречива. Повечето източници са съгласни, че жълтите блокчета са излети в Будапеща, направени от стрит и изпечен варовик, наречен мергел, но официален консенсус за причината те да се появят в София няма.

Жълтите павета в София бяха обявени за културно наследство с единодушно решение на Столичния общински съвет през 2013 г. Тогава в сайта на Столична община беше посочено, че „от 105 години жълтите павета застилат стародавния софийски център, както и тръгващите от него улици в различни посоки“.

Периодът, през който централните софийски улици се покриват с жълти павета (1907-1908 г.), съвпада с появата на емблематичните за София сгради – Народния театър (1906 г.), Военния клуб (1907 г.), Халите (1911 г.), Централна баня (1913 г.), храмът „Александър Невски“ (1904-1912 г.).

Работниците твърдят, че друг начин няма. „Те не удрят върху паветата, а тук – върху боята. С какво да я махнем? Кажете?“, казва един от служителите, нает от фирма „Трейс груп“. Маркировката се сваляла „люспа по люспа”, защото пешеходната пътека трябвало да бъде преместена.