Различните видове китове в океаните издават звуци, за да комуникират, а кашалотите прибягват до цъкания, приличащи на Морзова азбука, съобщи БТА.
Вариации в броя, ритъма и темпото на цъканията водят до различни сигнали. Наред с други неща при китовете се променя и продължителността на звуците, а понякога те добавят допълнително цъкане в края, като наставка в човешкия език.
Изследователите установиха сходства с аспекти на комуникационни системи на други животни и дори на човешкия език.
Както всички морски бозайници, кашалотите са много социални животни, като техните призиви са неразделна част от това. Новото изследване дава възможност за по-пълно разбиране на това как тези китове общуват.
Кашалотите, които могат да достигнат до около 18 метра дължина, имат най-големия мозък сред всички животни. Те са дълбоководни и се хранят с гигантски калмари и друга плячка.
Анализ на многогодишни данни за вокализациите на кашалоти в Карибско море установи, че системата им за общуване е по-развита, отколкото се смяташе досега. В нея участва сложна вътрешна структура, произвеждаща "фонетична азбука".
"Все още не знаем какво казват те. Ние изучаваме призивите в техния поведенчески контекст, за да разберем какво може да си съобщават кашалотите", казва Шарма.
Учените са анализирали звуците, издавани от около 60 кита, записвани за Доминиканския проект за кашалотите. Специалистите предполагат, че кашалотите използват тези сигнали за организация в групата, да осигуряват гледането на малките, за защита и осигуряване на храна.
Хората свързват звуците, често съответстващи на букви в азбука, в думи със съответно значение, а след това поредица от думи в изречение, за да предадат по-сложна идея. Това са две нива на комбинации. Първото е от звуци в думи, а по-високото е от думи в изречения, обяснява Шарма.
Кашалотите използват също две нива. По-ниското прилича на букви в азбука.
"Изследването показва, че експресивността на кашалотите е много по-голяма, отколкото се смяташе досега", казва Пратюша Шарма, докторант по роботика и машинно обучение в Масачузетския технологичен институт и ръководител на изследването, публикувано в списание Nature Communications.
)