„Елин Пелин и Чудомир в прекрасен контекст разказват за връзката между българина и Бога, както и църквата. Вчера чета, че 50% от българите вярват на църквата – в какво точно вярват? Не знам дали българинът търси повече смисъла и Бога, или данъчния инспектор. Не съм сигурен. Тази практичност или ще ни спаси, или убие. Не сме навикнали на свободата и свръхсамостоятелността. Искаме да имаме посока и релса. Част от нея ще откраднем, ще се подпрем, ще ползваме релсата да пуснем и други влакове. Ние не сме дотам вътре във вярата. Не познаваме вярата. Нещата остават на повърхностно ниво“, каза още проф. Петър Стоянович.
Наследството на тоталитаризма
Според него по време на социализма в края на 70-те и началото на 80-те властта е насаждала „административен атеизъм“.
„Милиони хора помнят времето на социализма. Посещението в църквите много ограничено. Бабите бяха допускани с едно снизхождение, но учениците и младите хора бяха практически връщани“.
„Със сигурност социализмът и тоталитарният строй раздробиха моралната същност на българина, който познаваме в произведенията на класиците от края на XIX в. и началото на XX в. В това има и голяма доза световна тенденция. Докато в други държави, отстъплението от изповядването на формалната вяра е факт, у нас традицията е по-силна от вярата. Традицията се засилва – как се боядисват яйца, колко манджи на Бъдни вечер, Калоферско хоро, носии, пояси. Външната част крепи нещата“, допълни проф. Стоянович.
„Това е удобно, защото това държи нещата на земята. Стъпили сме с двата крака там. Това е положението. Включително казваме, че това е „нашата българска църква“, а всъщност сме част от едно голямо православно семейство. Както е казал шофьорът на рейс 94 – каквито се качват, такива возим“, коментира той.
„Традицията в България е лишена от религиозна същност, но е силна. Виждаме отявлени представители на левицата още от 1990 година как станаха най-ревностни християни. Кръстят се и се бият в гърдите до синьо. Поне от традиционна гледна точка мисля, че и българската левица стои зад традицията на Великден. Доколко я чувства – това е друг въпрос“, посочи историкът.
„На такъв ден като Велика събота не може само за козунаци и яйца да си говорим. Дълбоко в себе нашенецът е практичен традиционалист, отколкото увлечен религиозно човек“, каза в предаването „Тази събота“ историкът проф. Петър Стоянович.
„Българинът казва – „Отивам да запаля една свещ в църквата“. Той не казва, че ще иде на литургия, че ще вземе причастие, ще чете евангелието. Той казва, че минава да запали свещ. Пали и заминава. Нещата са много по-практични. По-посредствена е нашата вяра. Българинът се моли главно за конкретни неща. Не мисля, че се молят за единението на православния свят“, добави той.
)