Промените в закона за хазарта обслужват изцяло нелегалните оператори. Те не плащат данъци и за потребителите няма защита

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

В България на кого ще се обадиш и кого ще попиташ?

Да видим и колко е вредно. Помните ли как хората масово въздишаха по идеята да се орежат партийните субсидии (защото депутатите са лоши и нека ги накажем); а то се оказа, че не работело баш така.

Защо го говорим всичко това?

И какво става? Рекламата пак си е там, където си е била, но вече е безконтролна, вече няма предупредителните надписи, никой не си прави труда да плаща данъци за нея, а крайният резултат е по-зле от нула; отрицателен е.

Вече и вие си мислите за думата „безсмислено“, нали?

Защото хазартът е гигантски рекламодател, затова. Знаете как се издържат медиите.

И какво ще стимулираме, като забраним субсидиите за партиите? Да има цедка и само богатите да влизат. Или само онези, на които „спонсори“ им плащат.

Иначе ще имате само „медии“, които ще са „спонсорирани“ от тук и от там; било от политици, било от чуждестранни влияния. Било официално, било „под масата“. И тогава думата „медии“ съвсем ще стане в кавички.

Може би оттам трябваше да започнем?

Но на много от нас това ни звучи ето така: говори се, че в политическите партии има много корупция, да решим този проблем, като забраним да показват парламентарен контрол по телевизията.

Там има денонощни телефонни линии за подкрепа, онлайн чатове; има групи за взаимопомощ; има специалисти, на които да се обадиш и да попиташ: „Как да се справим с това?“

Толкова по темата с „колко е полезно“.

Виждате ли – идеята е представена така: да намалим рекламата, за да намалим хазартно-зависимите проблеми. Ако хората не се интересуват от подобни проблеми, могат лесно да се плъзнат само по повърхността и да решат, че е чудесно решение.

Добре поне, че е само на първо четене – имаме още няколко дни да се събудим. Оптимизмът е излишен, но кой знае…

Защо пак това трябва да правим – да бутаме зорлем парите в сивия сектор и да си въобразяваме, че сме решили проблемите на хората?

Знаете, че и рекламите на твърд алкохол бяха орязани до толкова, че да не се показва самият алкохол по телевизията… въобще – да задълбавам ли и в ТАЗИ тема или ви е ясна картинката?

Значи, вместо да изпишем вежди… как продължаваше натам…?

Но ние забранихме рекламата! Страхотно! Сега всички проблеми ще са решени.

Но проблемът с хазартната зависимост си съществува и си е сериозен. Нека да се вземат мерки, но нека не са предизборно кухи; нека са реални и дълбоки.

Няма много логика.

Само че, ако ви орежат субсидиите, се прибирате вкъщи и гледате политиката по телевизията, защото без субсидия оцеляват само онези с финансовия гръб, на които им наливат в касите – къде законно, къде… нали!

Социалните мрежи, точно така. Те не са медия по смисъла на закона. И още по-интересното – те имат МНОГО повече потребители на ден отколкото всичките ни медии. Там ще се съсредоточи целият поток от реклама на хазарта.

____________________

Ако рекламите на дадено нещо, каквото и да е то, бъдат забранени в медиите (има ясна дефиниция какво е медия по смисъла на Закона), то те къде ще се появят? Хайде, знаем отговора – вече сме го виждали. Къде рекламират свободно алкохол и каквото там си поискат, както си поискат?

Дали е предизборна маневра или не, промените в закона за хазарта се случиха на първо четене (засега) и в тях най-дебело е подчертана забраната за реклами на хазарт. Всъщност, като се замисли човек, наистина изглежда като прекрасен предизборен плакат това.

Има и още едни „медии“, които ще се облажат. Онези, които не са регистрирани и нямат ясни собственици, не могат да се проследят и представляват бяло петно за данъчните. Това са сайтовете с подозрително fake news съдържание и гръмки, неграмотни заглавия, които притеглят читатели като мухи на… мед. Те и сега пускат реклами на хазарт. Но, махайки медиите от картинката, реално им даваме всички реклами на тях. Ще си делят пазара с другата платформа, която няма контрол – споменатите социални мрежи. А тях не можеш да ги контролираш. На практика, няма кого да контролираш.

Ако само подобна мярка работеше… Знаете, че рекламите на цигари са забранени, нали? Минавали ли сте скоро покрай някое училище, да видите подрастващото бъдеще на България какво прави в междучасията. Пушат като комини. А вие пушите ли? А колегите ви. Да… и аз така си помислих.

В медиите работят хора. Хора, които имат сметки за плащане, деца за гледане. Само гигантите в медийното пространство ли имат право да оцеляват? Какво става с другите гледни точки и плурализма? Съжалявам, че ви развалям настроението, но както камионите, които ви доставят хляба, се движат с гориво, така и носителите на информация се движат с гориво. Рекламите са начинът това „гориво“ да стига до носителите на информация.

Като вземеш партийните субсидии, това означава, че малките партии, които нямат пари, издишат и отичат в канала. Конституцията ни позволява на всички нас (на ВСИЧКИ нас) да влезем в политиката и да се борим за бъдещето на страната си. За целта ви трябват съмишленици и хора, които да подкрепят идеите ви. Ако гласуват за вас, влизате в политиката и се борите на равна нога с големите чичковци в политиката – с големите вратове и скъпите лимузини.

Когато истинските медии се простят с рекламата, рекламата няма да изчезне, а само ще се пренасочи. В случая – в сивия сектор, откъдето нито данъци ще има, нито пък някой ще си играе да слага сега задължителните предупреждения за потенциалната вреда от хазарта, които (все още) присъстват на всяка реклама.

Може би трябваше да започнем със създаването на детски и младежки програми за спорт, защото заетият ум няма нужда да се чуди как да запълва проблемите си било с алкохол, било с наркотици, било с хазарт. Здравото тяло няма нужда от „стимуланти“. Но вместо това имаме пустеещи игрища и 40- 50-годишни ентусиасти, които играят футбол и баскетбол, спомняйки си младостта, докато новото поколение пуши като комини, жули водка след водка и залага на каквото му падне… и то в промеждутъците между „тревата“ и „дишането на балони“.

Трябва ни програма за превенция; трябват ни центрове за лечение. В развитите страни, като Англия например, която се бори с подобен проблем, има системи за оценка на риска за хората в опасни среди. Оценка, която дори членовете на семейството на рисковия играч могат да бъдат обучени как да правят. Ако в едно английско семейство се случи някой от членовете му да се окаже хванат в капана на хазартната зависимост, то близките му могат да се погрижат за него. Да го насочат. Да го предадат на специалисти.