Проучване: Почти половината български ученици очакват да станат началници, щом навършат 30 г.

15-годишните ученици в България по-често проявяват нездравословно поведение и вредни навици, в сравнение с връстниците им от други държави по отношение на пушене на цигари, пиене на алкохол и нередовно хранене. В България 40% от 15-годишните ученици съобщават, че са пушили цигари или са опитвали алкохол поне веднъж в живота си, което е над средното в проучването (17%). В България 47% от 15-годишните не закусват през повечето дни в сравнение с 37% средно за останалите държави.

15-годишните ученици в България са с по-ниски очаквания за завършване на висше образование или за заемане на ръководна позиция спрямо връстниците си по света. Това е изводът в доклад на ОИСР за социално-емоционалните умения на подрастващите. Единственото по рода си глобално проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за социално-емоционалните умения на 15-годишните ученици, беше представено в София.

В България 65% от 15-годишните ученици са закъснявали за училище поне веднъж през последните две седмици преди провеждането на проучването. Това също е над средното за връстниците им в останалите държави (48%). У нас 45% са пропуснали учебни часове, при средно 29% от анкетираните. Резултатите от изследването показват, че ученици с по-високи нива на социално-емоционални умения по-рядко закъсняват и отсъстват от училище.

В България 71% от 15-годишните очакват да завършат висше образование, а 45% очакват да имат управленска позиция или професионална реализация, когато навършат 30 години. И двете очаквания са под средното ниво в проучването спрямо другите държави (съответно 84% и 57%).

В противовес на вредните навици, за които съобщават българските 15-годишни ученици, 33,7% от тях посочват, че ежедневно извършват поне 20 минути интензивна физическа активност. Средно за участващите страни - 26,6%.

В страната ни високите оценки по математика, български език и литература и изобразително изкуство/музика са директно свързани със социално-емоционалните уменията за прогресивност, отговорност, сътрудничество и самообладание, показва изследването.

Връзката между социално-емоционалните умения и академичните и професионални успехи на децата е по-ярко изразена в България от другите държави. Проучването показва, че социално-емоционалните умения са ключ към благополучието и неразделна част от една ефективна образователна система.

Едновременно с това процентът на учениците, които изразяват притеснения, свързани с тестове или училищни задачи и домашна работа, е между 5 и 10% по-нисък от останалите държави, което до известна степен се дължи на по-ниската ангажираност в учебния процес.

За разлика от PISA, фокусът на изследването не е да сравнява образователни постижения на ученици от различни държави, но въпреки това чрез анализ на резултатите си спрямо други държави, България може да приоритизира области за подобрение.

Заради ниските образователни резултати, засечени от проучването PISA и националното външно оценяване, социално-емоционалното образование предлага възможно решение и подход, който може да обърне негативната тенденция у нас.

Извадката от учениците в профилирани гимназии у нас обаче показва, че нивата на тревожност при тях са по-високи. Това оказва влияние върху тяхното благосъстояние и социални взаимодействия. Факторите като силен академичен натиск и конкуренция в профилираните гимназии могат да изострят симптомите на тревожност.

Изследването показва, че българските ученици приличат на своите връстници в удовлетворението си от живота. Например 43% от българските 15-годишни ученици са удовлетворени от живота си, като за сравнение средно за участващи страни/градове този дял е 31 %.

Най-много изпъкват социалните неравенства сред 15-годишните ученици. В България те са много по-изразени в сравнение с другите държави. Както и при академичните постижения, социално-икономическият и културният статуси на учениците оказват сравнително голямо влияние и върху развитието на социално-емоционалните им умения.

Проучването на ОИСР представя изводи по 5 ключови области от социално-емоционалното развитие на учениците. Те са за прогресивност (любознателност, приемане, творчество), отговорност (самоконтрол, упоритост, мотивация), свързаност (социалност, асертивност, енергичност), сътрудничество (емпатия, доверие) и самообладание (устойчивост на стрес, оптимизъм, контрол на емоциите). Те имат директна връзка с академичния и житейския успех на младежите.

Проучването се провежда за втори път и обхваща над двадесет държави от четири континента, а Фондация „Лъчезар Цоцорков“ обезпечава включването на България в него. У нас изследването е проведено сред 3012 ученици и 555 учители от 80 училища в цялата страна, като въпросниците са попълвани от учениците, учителите и директорите на училищата, предаде Нова телевизия.

Социални неравенства и социално-емоционални умения

Социално-емоционални умения и академичен успех

Целта на изследването е да даде поглед върху това как социално-емоционалните умения (СЕУ) благоприятстват повишаването на постиженията и успешната реализация на младежите.