Историкът проф. Келбечева за последствията от аварията в "Чернобил" през 1986 г.

Историкът обясни, че в „най-голямата беля“ е начинът, по който се описва комунистическият режим в учебниците по история днес.

По това време начело на държавата е авторитарния комунистически лидер Тодор Живков.

Проф. Келбечева определи поведението на управляващите тогава България като „морален дебилизъм“, цитирайки проф. Димитър Вацов.

Проф. Келбечева уточни, че има и втори сериозен провал, който се е отразил върху живота и здравето на българското население година след ядрената авария.

Тя уточни, че първата появила се официално информация в българската преса излиза 11 дни след аварията. На 7 май се публикува невзрачно каре на четвъртите страници във вестниците с информация, че „нещо незначително се е случило“ в Чернобил.

„Властите много добре са знаели какво се случва и даже са направили всичко за себе си, но въпреки че са знаели и че са имали материални възможности, не са го направили за собственото си население. Този морален дебилизъм показва и характера на режима и същността на хората, които са ни управлявали“, каза тя.

„През пролетта и лятото на 1987 г. млеката и млечните продукти, както и месата и месни продукти достигат ниво на радиоактивност, което надвишава нивата по време на аварията. Появява се втори радиационен пик. Причината за неговото възникване е, че въпреки предупрежденията, през есента и зимата на 1986 г. у нас се вкарват заразените фуражи. А това е нещо, което е можело да бъде предотвратено“, каза проф. Келбечева.

„След като на 7 май се появява за първи път в българската преса, на 30 април започват спешно измерванията на радиационния фонд и се създава постоянна комисия за аварии и се взимат спешни и радикални ефективни мерки за най-висшия ешалон, начело с Тодор Живков, който лъже, че той най-много е пострадал от аварията, защото се разхождал из планината“, каза проф. Келбечева.

„Това беше една дъждовна пролет (деня на аварията – бел. ред.) и най-случайно ми позвъниха от Австрия. Питаха ни как сме. Питаха ме какво става. Казаха ми, че на тях са им сменили пясъка за децата в детските площадки преди няколко дни. Ние не знаехме какво става“, обясни историкът.

България е на осмо място в Европа по степен на радиационно замърсяване вследствие на ядрената авария в атомната електроцентрала в Чернобил от 1986 г. По-стряскащото е, че държавата ни държи първото печално място по натрупване на йод в щитовидните жлези на децата и по натрупване на цезий в телата на жителите след ядрения взрив. Тази констатация направи в предаването „Кой говори“ по Дарик историкът проф. Евелина Келбечева.

Проф. Келбечева добави, че Управлението за безопасност и охрана (УБО), което е концентрирано единствено и само да опази властващите тогава в България, са забранили на тях и на техните семейства да се хранят с храни, внасяни отвън. Имали са собствени стопанства, от които са се хранели само представителите на номенклатурата. Това обаче е било спестено на българското население.

Тя уточни, че докато дни наред в България властите са мълчали за огромната авария, едва на 30 април – четири дни след инцидента, по тъмно, тогавашният посланик на СССР посещава Тодор Живков в резиденцията му в Банкя и на същия ден сутринта започват акциите на Управлението за безопасност и охрана, за да се вземат спешни мерки, но не да бъде защитено българското население, а за да може най-висшият ешалон да бъде спасен.

Тя цитира доклад на Научния комитет за изучаване на действието на атомната радиация към ООН от 1988 г. за последствията от „Чернобил“. Ядрената авария в атомната електроцентрала стана на 26 април 1986 г. и предизвика преминаването на радиоактивен облак над големи части от Съветския съюз - сега територии на Беларус, Украйна и Русия. В резултат на най-голямата ядрена авария в историята милиони са засегнати от радиацията. Предполага се, че през годините над 115 хиляди души са починали от заболявания, причинени от радиацията.