"Странно мълчание": Има ли негласно споразумение между Иран и Израел?

Ето какво коментира още то:

Това коментира британското издание „Гардиън“ след последните нападения в Близкия изток.

Що се отнася до Байдън, той най-накрая направи нещо правилно, след като се справи зле с кризата, избухнала на 7 октомври, когато терористите от "Хамас" убиха 1200 израелци. Но тя далеч не е приключила.

„Ако е вярно, това е огромно, макар и вероятно временно облекчение. То предполага, че силният натиск на САЩ върху Израел да прояви сдържаност, подкрепен от Великобритания и други страни, е дал резултат. Президентът Джо Байдън призова Израел да " приеме победата", след като безпрецедентната широкомащабна въздушна атака на Иран миналия уикенд беше успешно отблъсната. Неговите лидери не бяха напълно съгласни с това, предава БТВ.

„Подобно на скрити дуелисти от XIX век, които незаконно насочват пистолети един към друг на мъглива английска поляна на зазоряване, и двете страни изискваха да бъде защитена честта им, но искаха да избегнат нова шумна публична разправия. Всяка от тях е стреляла директно по другата, причинявайки символични щети. Сега те и техните секунданти сигнализират, че всичко е приключило - поне засега”, посочва изданието.

Отговорът на Израел на иранската пряка въздушна атака беше изненадващо ограничен. Иран видимо омаловажи значението на въздушните нападения в петък срещу военна база край Исфахан и други цели, като отрече те да са били инициирани отвън. Обикновено словоохотливите израелски говорители запазиха странно мълчание. Сякаш беше сключено негласно двустранно споразумение за омаловажаване на случая - за тиха деескалация.

Би било глупаво да смятаме, че това е краят на проблема. Висцералната враждебност, политическа и идеологическа, все още разделя двамата врагове. И двете правителства са засегнати от вътрешни разногласия, които подхранват непредсказуемостта и провокациите. Налице е мрачен прецедент. Отвори се кутията на Пандора за директна конфронтация между Израел и Иран.

В ДНК-то на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху не е заложено да обръща другата буза. Бивш командос, той инстинктивно прибягва до сила. И съюзниците му от твърдата десница го призоваха да се "разгневи". В крайна сметка неговият премерен отговор отразява засиленото влияние на САЩ. Изключително важната помощ на САЩ в защитата на Израел през изминалия уикенд не можеше да бъде пренебрегната.

Въпреки това израелците също нямат много поводи за радост. Със сигурност Израел е отблъснал Иран - този път - и е платил своята цена. Но прочутата му политика на възпиране е разбита на пух и прах. Митът за непревземаемата крепост Израел се срина. Междувременно в Газа остават повече от 130 заложници, "Хамас" още не е победен, а рейтингът на ястреба Нетаняху се покачва.

Дългогодишната война в сянка, водена от двете държави, е изложена на дневна светлина, за да я видят всички. Иран може да отвърне на удара по всяко време, пряко или косвено. Израел, който в петък показа, че може да удари ядрените съоръжения на Иран, ако реши, може да реши да го направи пак и по-често. Следващият път може да бъде много по-лошо.

Една от причините за този неуспех може би е нежеланието на правителството на Риши Сунак да използва лоста на продажбите на оръжие на Обединеното кралство за Израел. Друга причина е отказът на Камерън да осъди непризнатия израелски въздушен удар от 1 април по иранския дипломатически комплекс в Дамаск, при който загинаха висши командири и който предизвика нападението на Техеран миналия уикенд.

Експерти на ООН твърдят, че ударът е нарушил международното право. Миналата седмица Камерън призна, че ако по подобен начин бъде атакувано консулство на Обединеното кралство, Великобритания ще предприеме " твърд отговор". Но той просто не можа да се насили да каже, че Израел е сгрешил. Тази произраелска позиция "по подразбиране" характеризира отношението на много западни правителства.

Иран твърди, че успешно е наказал Израел за бомбардировката на консулството в Дамаск. Всъщност нападението му беше провал, който разкри военните му ограничения. Засилването на остракизма и допълнителните санкции са незабавната разплата. А Иран със сигурност не е направил никаква услуга на палестинците, не че лидерите му наистина се интересуват толкова много.

Когато се оценяват по-широко от гледна точка на победители и губещи, няма съмнение, че събитията от миналата седмица доведоха до разочарование за украинците. Те са ядосани от поредното несмилаемо парче западно лицемерие. Повече от две години Киев напразно моли за въздушно прикритие от страна на НАТО и адекватна противоракетна отбрана. Но какво се случи, когато Израел беше изправен пред ирански обстрел?"

Откъслечното говорене за опасностите от ескалация изведнъж бяха забравени. САЩ, Великобритания, Франция и други страни се включиха, като изпратиха бойни самолети, за да допълнят най-модерната противоракетна отбрана на Израел. Докато Израел се измъкна почти невредим, официални лица твърдят, че недостатъчно защитената Украйна е изправена пред подобен брой атаки с дронове и ракети - около 300 - всяка седмица.

По същия начин обсадените палестинци с ужас наблюдаваха как западните критики към Нетаняху се превърнаха за една нощ, благодарение на Иран, в разтърсващ хор на солидарността. Агенциите за помощ продължават да предупреждават за предстоящ глад. Около 34 000 палестинци са загинали от израелска ръка за шест месеца. Забавената офанзива срещу Рафах не е отменена. В Газа и на Западния бряг няма победители, а само губещи.

Това израелско-иранско противопоставяне е неразривно свързано с палестинския конфликт - без полза за никого. И дилемата на Запада изглежда още по-остра от преди. Дейвид Камерън, министърът на външните работи на Великобритания, е типичен пример за едностранчивия и двуличен подход. Той настояваше усилено за помощ за Газа и, със закъснение, за прекратяване на огъня - но без особен успех.