Има все по-голям интерес към грамофонните плочи

От няколко години се наблюдава все по-голям интерес към грамофонните плочи, включително и от младите хора, разказаха за БТА експерти.

Аналоговият звук е по-реален, по-близък до реалното звучене, коментира той и отбеляза, че най-добрите записи са тези, които са правени на живо с един-единствен микрофон, без миксове и намеси.

Този уикенд в Дома на киното в София базар за плочи събра почитатели на музиката, които търсят звук, различен от дигиталния.

Аналоговата култура отдавна се върна в България, коментира Маргарита Борисова от „Дюкян Меломан“, организатор на базара. Още от около преди пет години, малко преди пандемията, включително и в световен план интересът и продажбите на грамофонни плочи достигнаха нивото отпреди момента, в който навлезе компактдискът, тоест началото на 80-те години. Оттогава се наблюдава все по-голям растеж, отчита тя.

В България има колекционери с над 10 хиляди плочи, обясни Коцев. Тези, които колекционират, предпочитат да закупят първите, оригинални издания, а масовият потребител предпочита нещо по-евтино. Плочи могат да се намерят и за 10-20 лева, но има и много скъпи.

Дигиталната ера помага и допринася за по-лесно достигане до любимата музика, но любимата музика човек иска да я притежава, да може да я сподели, да я покаже. Или, както са ѝ казвали нейни приятели: „Няма как да поканиш някого, за да му покажеш своите MP3-ки вкъщи, но можеш да го поканиш да покажеш колекцията си от грамофонни плочи“. Според нея MP3-ките отдавна са изместени от плочите. Забелязала е, че хората си помагат с тях да чуят първоначално музиката и да се запознаят с нея, но когато вече са сигурни кои са любимите им музиканти и албуми, искат да ги притежават на плоча или на компактдиск. Тя разказа, че и към компактдиска се забелязва възвръщане на интереса, особено от страна на младите хора, които искат да имат нещо на любимия си артист, а и общуват помежду си, като си показват и разменят дискове.

Маргарита Борисова обясни, че плочата всъщност е най-трайният носител, който съхранява най-добре музиката и даде пример, че дискове, които са записвани преди 25-30 години, вече дават проблеми. Разбира се, всеки предмет има нужда от обгрижване. Ако човек пази плочите си и има отношение към тях, те ще го надживеят, смята тя.

Маргарита Борисова разказа, че в България от години има много колекционери на плочи. Хората, които сега започват да правят колекции, тръгват през любимите си неща – „Лед цепелин", „Куин“, Дайър стрейтс" и особено "Пинк флойд" - The Dark Side of the Moon („Тъмната страна на Луната“) е един колосален албум, който всеки иска да притежава в колекцията си, отбеляза тя и допълни, че обложката му също е прозиведение на изкуството, направено от студио „Хипнозис“.

Мартин Коцев, един от участниците в пазара, също отчита увеличаване на интереса към плочите от няколко години насам. Има стари колекционери, има и такива, които тепърва се запалват, има и ученици, които си купуват плочи далеч отпреди тяхното време, разказа той. И според неговите наблюдения интересът към компактдисковете се възвръща.

Според него младите хора се връщат към плочите заради желание за избягат от действителността, в която всичко е „супер синтетично“. Има всякакви онлайн формати, но възможността да се докоснеш, да пипнеш, дори ритуалът да почистиш прахта от плочата - тези неща пристрастяват, смята Коцев.

Според нея всички музиканти, ако имат такава възможност, биха издали на плоча, защото това е носителят, който показва, че е най-траен, а и най-приятен за повечето хора. Грамофонната плоча ни дарява с мекота и топлина на звука, която няма друг носител, коментира тя и обясни, че музиката от грамофонна плоча, слушана на адекватна система, предлага звука, който е най-близо до живото звучене. „Можете да си организирате, ако имате хубава система и добро издание, миниконцерт у дома - много хора го предпочитат“.

Според нея слушането на плочи е необходимост. Плочата е „книгата на музиката“, защото е цялостен предмет на изкуството - не само това, което е записано вътре, самата обложка, материалите, включени за четене, предразполагат, изискват от слушателя да седне, да забави всекидневния бърз ритъм и да чуе музиката. Това е по-скоро като ритуал и стои, по наше мнение, в основата на възраждането на интереса към плочата, смята тя и допълни, че общуването с предметния израз на културата няма как да изчезне.