Какви са симптомите на коклюш и как да се предпазим?

Как може да бъде предотвратено заразяване с коклюш?

Как се лекува коклюш?

Как се разпространява коклюш?

Какви са симптомите на коклюш?

Какви са усложненията при коклюш?

Кой е изложен на риск от заразяване с коклюш?

Коклюшът е силно заразна бактериална болест, която засяга белите дробове и дихателните пътища. Известна е също като магарешка кашлица. Причинява се от бактерия в устата, носа и гърлото на заразеното лице.

В някои страни от ЕС/ЕИП се препоръчват бустерни дози при юноши и възрастни и/или бременни жени, което осигурява временна защита на бебето след раждане. В някои страни се препоръчват също така бустерни дози за неваксинирани жени, които наскоро са родили с цел да се намали рискът от предаване на заболяването на бебето.

Всички, които не са ваксинирани срещу коклюш, или при които периодът на активност на ваксината е изтекъл, са изложени на риск от заразяване.

Заболяването може да се лекува с антибиотици, което помага и за спиране на по-нататъшното разпространение. За максимална ефективност на лечението обаче, то трябва да започне възможно най-рано, през първите една до две седмици преди да настъпят пристъпите на бързи последователни кашляния.

Заболяването протича най-тежко при бебета. Неваксинираните бебета и такива, чиито майки не са ваксинирани, прекарват особено тежко болестта. Могат да настъпят усложнения като пневмония, енцефалопатия (заболяване на мозъка), припадъци и дори смърт.

Най-сигурният начин за защита срещу коклюш е пълната имунизация. Ваксината срещу коклюш обикновено се комбинира с ваксината срещу дифтерия и тетанус (често в комбинация с ваксини срещу полиомиелит, Haemophilus influenzae и хепатит В). Първоначалната ваксинация от 2-3 дози обикновено се прави на възраст между два и дванадесет месеца, съгласно националния имунизационен календар. Препоръчва се поставяне на трета и четвърта доза на възраст от 11-24 месеца, и още една между три и седем години.

Обикновено симптомите се появяват 7 до 10 дни след заразяването, но това може да стане и след 21 дни:

Предава се по въздушно-капков път когато заразеното лице кашля. Може да се предаде също от лице, което има мека форма на заболяването или от инфектирано лице, което няма симптоми. Често заболяването се предава от по-големи братя и сестри или родители, които го донасят у дома, и така се заразява бебето в семейството.

При възрастни и по-големи деца усложненията включват краткотрайна неспособност за дишане, счупване на ребра, ректален пролапс и хернии.

При малки бебета е възможно да не се стигне то типичния реприз, а пристъпите на кашлица могат да бъдат последвани от кратки периоди на спиране на дишането. След тази фаза пристъпите стават по-редки и с отслабен интензитет, а състоянието на детето постепенно се подобрява (което може да отнеме до три месеца).

При юноши, възрастни и деца, които са частично имунизирани, заболяването преминава по-леко и с разлика в симптомите. При тези групи и при много малки бебета диагностицирането на болестта е по-трудно, предава БНТ.

Първоначално симптомите наподобяват обикновена настинка (кихане, течащ нос, слабо повишена температура и лека кашлица). В рамките на две седмици кашлицата се изостря и се характеризира с многобройни краткотрайни изкашляния, последвани от специфичен инспираторен звук – реприз. Пристъпите често водят до изхрачване на прозрачна течност, последвано от повръщане. В началото симптомите настъпват нощем, после се увеличават през деня и могат да продължат до един или два месеца.